Съществуват поне две важни причини Берое Стара Загора да е в цветущо състояние. Първата е, доброто материално обезпечаване от държавата. Втората е 100 годишната история, уникалната традиция и запазения човешки ресурс. И когато при тези две позитивни обстоятелства се стигне до сегашното положение, значи нещо сериозно се е объркало.

Прекалено дълго в Стара Загора се заблуждаваха, че правят нещо положително и се развиват напред. Подведоха се по ритъма на първенството, в което те живуркат като всички останали и правят шпалир на Лудогорец. И когато най-много им бе необходимо да изригнат, да се напомпат със самочувствие, се събудиха и видяха, че са далеч от истината.

Смаза ги от бой

един отбор съставен от доста футболисти, които досега са играли не по-високо от В група. Разби всичките им заблуди, че имат тим съставен от силни футболисти. Всъщност Берое се оказа класически случай на събрана от кол и въже сбирщина. Тоя оттук, оня оттам, половината българи, половината чужденци, хора, които се интересуват преди всичко от точността в изплащането на заплатите. Това е актуалният състав на стогодишнината, която в Стара Загора посрещат с Милисавлевич, Джоман, Елиас, Том, все хора, които едва ли знаят, че при посещение в града са треперели Ювентус и Атлетик Билбао. Едва ли го знаят и наемниците Иса, Делев, Василев, Божилов, за които имената на Петко Петков и Евгени Янчовски не означават нищо. И са ги чули за пръв път, когато са пристигнали в града.

Фарсът се превърна в трагедия от момента в който в Стара Загора се усетиха като богаташите на българския футбол. В момента в който като типични парвенюта загърбиха сиромашията и сложиха лачения чепик. В момента в който започнаха да привличат играчи на кило, без стратегия и ясна концепция, защото сега им е паднало. Другите са по-зле с парите и Берое започна да събира. От Черно море, от ЦСКА, от Черноморец, от Локомотив София, кога в Стара Загора преди са имали такъв богат избор. Отборът винаги е бил съставян предимно от местни кадри или от момчета от близките села. И биеше европейски грандове.

И всички медийни папагали започнаха да повтарят

мантрата за
силните футболисти

и великия треньор, само за да не го ядосат случайно с някой въпрос. А същия треньор след всеки мач вместо да говори за футбол, обясняваше някакви житейски неща. И му се прощаваше, защото видите ли бил чепат характер. Ама за треньор на голям отбор като Берое се иска и интелигентност, и подход, и ерудиция, а не само да рекламираш анцуга. Три години чакаме да видим някаква завършена игра на Берое. При предишния треньор Илиан Илиев имаше упреци за дефанзивност, но Берое бе с ясна физиономия. При Хубчев всичко остана като фрагменти. Общата картина – безпомощност и безличност. Долу-горе си личаха желанията, но те бяха много далеч от действителността. Най- много се виждаше, че каруцата скърца в мачове като този с Хасково миналото първенство и в сегашното с Монтана. Няма как ако си наистина изграден отбор да те бият и то неслучайно, някакви временни футболни явления. Още тогава

светна жълтата светлина

че беройската кула е изградена от карти. За да си истински фактор в първенството трябва да притежаваш постоянство. Берое Стара Загора в нито един момент не изгради постоянство, пада от ЦСКА, бие Монтана. И какво от това, критерият за класа е да падаш, но веднъж на 10 мача. И то като си играл нещо.

Най-лошото е, че фиаското не накара никого в Стара Загора да се замисли сериозно върху проблема. На тази славна стогодишнина им трябва коренна промяна на мисленето и манталитета. И пълна промяна на персонала. За какво им е Божилов, като не му дават диригентската палка? Идва играч от Черно море, който пет години е бил лидер на отбор и го оставяш резерва. За какво им са Делев, Иса, Костов… Веселин Пенев какво общо има с модерния футбол. Каква перспектива има в Иво Иванов и Зафиров. Зехиров върви ли нагоре, или тотално пропада? Берое, които имаха велики вратари, трябва ли да се задоволяват с две ментета като Макенджиев и Пиргов. Всичките тези им ги набута Петър Хубчев, сега и да го няма, наследството му остава. За какво са тези всичките чужденци, които не могат един важен мач да спечелят. Въпросите са ясни, отговорите ги няма. Тъжен юбилей превърнат от фарс в трагедия, която можеше да се предвиди.