Откакто бе назначен за треньор на Берое - Александър Димитров не спира да повтаря, че му е необходимо време. Така е - то на никого не стига. Това е едно от основните оправдания на специалиста за постните продукции на тима му.

След последните две от тях - отпадането от втородивизионния Септември (0:2) и разгрома от ЦСКА (0:4), Димитров се извини с половин уста. Но не престава да твърди, че отборът му е нов. Това обаче не минава, оправданието не върви.

Димитров знаеше веднага след уволнението на Хубчев, че ще поеме Берое. Имаше цяло лято да си направи стратегия. Осигурена му бе селекция каквато искаше, направи щаб по своя вкус - нищо не му бе отказано. Пълна промяна има в играта (към по-зле), но не и в отбора. Просто защото срещу "червените" 6 играчи от стартовата единайсеторка на заралии бяха от миналия сезон.

На „Армията“ излязоха вратарят Макенджиев, трима от защитното каре - Венцислав Василев, Иво Иванов и Илия Миланов (несменяемият титуляр от дъли години Веселин Пенев не игра заради травма), а пред тях бяха Атанас Зехиров и Неманя Милисавлевич. Често ползван е и Георги Божилов - тоест, между 6 и 8 от играчите бяха в състава и миналия сезон (така е в почти всеки двубой). Димитров има основа, върху която да гради - не е пипал вратарския пост и защитата, което е много важно. Но идеите му в предни позиции остават неразгадани. Както и защо привлече част от новите.

Берое започна първи сезона от родни тимове (заедно със Славия), заради участието си в първия квалификационен кръг на Лига Еврпа. Обикновено с напредване на мачовете състоянието на даден тим трябва да се подобрява - да се виждат наченки на стил, треньорски идеи. При Берое е коренно различно - тимът сякаш става по-слаб. А за това вината е на треньора. И той трябва да се огледа в себе си, за да намери отговор на въпроса защо публиката под Аязмото намалява.

Длъжен е да го стори, след обърнатите гърбове на „Армията“.