Кристиано Роналдо може да вкара 1000 гола, Лионел Меси също, но двамата гениални футболисти никога няма да са като Герд Мюлер. Някои от попаденията на португалеца и аржентинеца са признати за произведения на изкуството. При германеца естетиката почти липсваше. Но легендарният стрелец, който ни напусна навръх Успение Богородично, притежаваше нещо уникално. Мюлер единствен в света бе дарен със способността да намира най-прекия път към гола. Сякаш всяка част от тялото му бе благословена да вкарва топката в мрежата. И той го правеше пак, и пак, и пак... Общо 661 пъти в 725 мача на професионално клубно ниво. Плюс уникалните 68 гола в 62 срещи за Бундестима. Мюлер се наслади и на успешна кариера, като стана световен и европейски шампион както с Германия, така и с любимия си Байерн. На 15 август на 75-годишна възраст загубихме не само велик играч и стрелец, а символ. Защото Герд Мюлер означаваше гол. И ако някой приз за стрелец на световно или европейско първенство, дори "Златната обувка" трябва да носи име, то няма по-подходящо от това на германеца.
Германия винаги е имала достатъчно класни футболисти, но този нападател, дори и в най-ярката галактика, остана изключителен. Фамилията пък е доста популярна в страната. В футбола има също доста ярки Мюлеровци - преди Дитер, Ханзи, сега Томас, ще има и други. Но когато в най-популярната игра се спомене "Мюлер", в съзнанието изниква единственият и неповторим Герд.
"Аз съм голмайстор от Ньордлинген", казал един неугледен, набит младеж през 1964-а, очевидно смутен от тези пред него в съблекалнята. Тарторите от Байерн в отговор изпопадали от смях - как може този да е голмайстор и изобщо какво прави тук? Много скоро те нямало да се смеят.
"Какво да правя с това момче с тази невъзможна фигура? Какво да правя с този щангист?", били и първите мисли в главата на треньора Златко Чайковски. Съдбата обаче си знаела работата.
Футболът имаше късмет да намери Мюлер. Герд е петото и най-малко дете на шофьора Йохан Хайнрих и чистачката Кристина Каролайн. Когато момчето навършило петнадесет, загубило баща си, напуснало училище и отишло да работи в тъкачна фабрика. Всяка свободна минута била посветена на любовта му - футбола. А всеки гол - неземно щастие. Съотборникът му в Байерн и Бундестима вратарят Сеп Майер признава, че изпитвал неподправена радост от всяко попадение, дори случайно отбелязано на тренировка. Може би за тази си искреност той беше възнаграден.
Мюлер вкара 51 гола в 31 мача за ТШФ 1861, след което преминава в Байерн. С баварците осъществява промоция в Бундеслигата и остава 15 години в Мюнхен. С червения екип спечели почти всичко възможно - по 4 титли и национални купи, 3 пъти КЕШ, веднъж КНК и Междуконтиненталната купа. Вкарва изключителните 365 гола в 427 шампионатни мача, което го държи и до днес на върха, а преследвачът му Роберт Левандовски е с 276 (349 мача). Чак в последната кампания полякът подобри брадатия му рекорд от 40 гола в Бундеслигата през сезон 1971/72 г.
И ако при първата му среща с ветераните на Байерн го взеха на майтап, то Герд много бързо изтри смеха от лицата им. Набит, трътлест, късокрак, той беше изключително стабилен на терена, дори когато бе на един крак. Подобно на матрьошка моментално се изправяше, когато бе повален и се превърна в истински кошмар за защитниците и вратарите с движението си и траекторията на ударите си. Герд бе смъртоносен от невъзможни позиции, дори паднал или с гръб към вратата. Преди него нямаше нападател с подобен нюх и още не се е родил.
През 1966 г. Мюлер бе повикан за първи път в националния отбор на Германия. През 1970 г. Бундестимът остана трети, но световният полуфинал срещу Италия, завършил 3:4 след продължения, в който се разписа 2 пъти, бе обявен за Мача на века. Герд стана голмайстор на мондиала, след което получи и "Златната топка" на "Франс Футбол". С две негови попадения Бундестимът спечели първата си евротитла (3:0 срещу СССР) през 1972 г., а две по-късно оформи обрата до 2:1 срещу Нидерландия във финала на световното първенство. Мачът на "Олимпиящадион" в Мюнхен бе и последният му за Маншафта. Бомбардирът на нацията се оттегли на 28, за да прекарва повече време със семейството си. За Байерн игра до 1979-а, а последните 3 години от кариерата си прекара в САЩ с екипа на Форт Лодърдейл Страйкърс.
Животът му след футбола се оказа предизвикателство, за което не бе подготвен. Роля изигра и фактът,че той бе най-необразованият от съотборниците си в Байерн и Бундестима, което го караше да се чувства неловко. Мюлер изпада в депресия и започва да пие. "Излязъл от футбола, изведнъж почувствах, че смисълът на живота ми е изчезнал. Всяка сутрин отивах в същото заведение и на чаша вино разказвах на посетителите как съм вкарал един или друг от моите голове. Вечерта у дома ме чакаха уиски и кола", спомня си Мюлер.
Бившите му съотборници в Байерн му помогнаха да преодолее зависимостта си от алкохола, бе назначен и за помощник в дублиращия тим на мюнхенци. През 2015 г. се разбра ужасната новина - страшилището за защитниците и вратарите е болен от Алцхаймер. Последните години прекара в старчески дом със специални грижи. По думите на близките му вече не е помнел нито кой е, нито какво е направил. За да се стигне до неизбежния край. Какъв ти край - Герд Мюлер е вечна легенда, която ще съществува, докато има живот на Земята!
