От глава до пети от Байерн Мюнхен, емблемата на баварците - Бастиан Швайнщайгер блести с изумителни качества в средата на терена. Той и си партнира повече от страхотно с отлично вписващия се в състава на немския гранд Хави Мартинес.

Символът на мюнхенския гранд не веднъж е показвал колко лоялен играч е, отказвайки оферти от отбори като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Липсата на Швайни винаги се усеща и пресен пример за това е загубата с 0:2 от Арсенал, когато той беше наказан заради натрупани жълти картони.

Запомняща се е последната секунда от реванша срещу кралския клуб в полуфиналите на Шампионската лига предния сезон, когато Швайнщайгер вкара дузпа и на практика класира отбора си за мечтания от всички финал и то на собствената „Алианц Арена" пред десетки милиони верни фенове.

В съзнанието на страстните футболни фенове веднага се явява и закритото с тениска лице на Бастиан, след като уцели греда и то на самия финал - най-тежкият момент в историята на Байерн. Когато загубиш финал и то по такъв начин, споменът остава за цял живот. 

Победителите не се забравят от никого, независимо дали са спечелили с известна доза късмет или не. Немският национал не веднъж се е докосвал до най-големите трофеи.

Нека не забравяме и финала на същия елитен турнир, но две години по-рано, както и финала на Европейското първенство през 2008 година, когато великолепният за тези години, играч на Ливърпул, Фернандо Торес наказа изключително жестоко Бундестима на Йоги Льов. Какво ли е просто да се докоснеш до тези купи, да си на секунди от спечелването им, но в крайна сметка топката да срещне гредата? Швайни несъмнено знае отговора на този въпрос и то по - добре от когото и да е.

Старото куче на уникалния немски гранд обаче потвърди, че ако при евентуален финал отново се стигне до не по -малко драматично и вълнуващо изпълнение на единадесетметрови удари, той не би отказал да бие решаващата дузпа при желание на опитния Юп Хайкенс.

Не веднъж немският треньор е определял Швайнщайгер като „майстор на дузпите", а неговото мнение никак не трябва да бъде подценявано. Бастиан няма да спре да преследва всеки един трофей, всеки един медал.

Амбицията и жаждата в него няма да намалеят. Опитът, уменията , отговорността и отборните качества, той си ги притежава. Но достатъчно ли е това? В такива моменти не е ли най-важен късметът?...