Помните ли онзи невероятен филм с Уди Харелсън и Уесли Снайпс? Един от най-качествените, правени за баскетболната игра, който е доказателство, че когато много искаш нещо и имаш качества, можеш да го постигнеш. Казваше се "Белите не могат да скачат". Е, той започва с образа на Уди Харелсън, който се прави на пълен аматьор пред чернокожите звезди, които играят на плажа. Бялото момче, което всички подценяват и за което са сигурни, че ще го смачкат. Впоследствие обаче се оказва, че външността лъже и че Уди е невероятен играч, а подценяването му е било сериозна грешка.

Нещо подобно се разигра в Бургас в първите два дни от тази седмица. Там спряганият за сигурен носител на Купата на България - Дунав, загуби от непретенциозния тим на Монтана. Преди това другият отбор с голямо самочувствие и претенции - Лукoйл Нефтохимик, също усети вкуса на поражението от момичетата на Славко Димитров. Оказа се, че подценяваният тим на Монтана е достатъчно сериозен, за да бъде носител на най-сладкия трофей. На този, на който се радват всички искрено, защото там и по-слабите могат да печелят. В турнира за Купата на България просто и "Белите могат да скачат". Монтана го направи с невероятен дух и отборна игра. Показа, че не е нужно да имаш американки или чехкини, за да печелиш. Достатъчно е да имаш сърце. А момичета като Зоя Станоева, Вера Перостийска, Жанета Жельова и Ивелина Вранчева го имат в изобилие.

Това, че именно Монтана спечели турнира за Купата на България, може само да ни радва. Успехът им е доказателство, че женският баскетбол е жив. С тази победа думите на Хосе Мария Бусета, че у нас има потенциал за големи победи, вече не изглеждат чак толкова несериозни. А щом такъв специалист като него се е захванал с нашия национален отбор, значи е крайно време да повярваме, че успехите в далечното ни минало ще бъдат възкресени в близкото бъдеще. Българският тим на Монтана го показа, време е и българският национален отбор да стори това.