Да, тя наистина е родена да побеждава. Станислава Станкова е генетично свързана с оранжевата топка, в жилите й тече баскетболна кръв. Баба й по майчина линия Виолета Цолова е двукратна европейска шампионка със Славия.

Майка й Елена Станкова е бивша баскетболистка и настояща треньорка на подрастващите в Академик, където е спечелила четири титли. А бащата Станислав няма нужда от представяне. Бивш плеймейкър и звезда на ЦСКА и националния отбор. Три пъти шампион и пет пъти носител на купата с червения екип, има и една купа на България с Компакт (Димитровград).

Станислава е заимствала всичко позитивно от родословното си дърво, пуснало дълбоки корени в баскетболната зала. Хъсът, амбицията и талантът, които са вклинени в характера й, предсказват бляскава кариера. Тя все още не е навършила 17 години, но вече има мачове в женското първенство с екипа на НСА...

Станислава е от 5-годишна сред зрителите, гледайки как баща й ниже кош след кош в мъжките битки или как каките водят сражения в напечените женски мачове. Малкото момиченце попива всичко, което е пред очите й.

Красивите моменти и изпълнения се запечатват в съзнанието й, карайки я да заобича баскетболната игра. И да мечтае. Мечта, която с течение на времето започва да се превръща в реалност.

"Моята баба Виолета, лека й пръст, ми подаде първа ръка и ме заведе в залата", спомня си Станислава. "Отраснах с мачовете на баща ми и със съветите на майка ми и баба ми. Няма да забравя първата тренировка. Бях на 7 години, когато ме записаха в Академик. Някъде по това време татко изигра последния мач в кариерата си.

Вече бе в състава на Лукойл и по ирония на съдбата игра срещу бившия си тим ЦСКА. Макар и малка, ми стана тъжно, когато той за последно напусна баскетболното поле. Тогава си пожелах един ден и аз да бъда известна като него, като баба и мама, която е била и е моя треньорка", добавя талантливата баскетболистка.

Но след време тя се сблъсква с жестоката действителност. С истинската битка. С трудностите и с препятствията. В мач между детските отбори на Славия и Академик Станислава претърпява първата сериозна загуба. И то каква - 9:127!!! Поражението е огромно, съсипващо психиката. Но не и тази на малката баскетболна фея.

"Никога няма да забравя този мач. Той обаче ми подейства стимулиращо. Кали ме. Накара ме да се науча да губя", откровена е Станислава.

На следващата година настъпва времето на реванш. Станкова пак се изправя срещу Славия. Но този път тя и нейните съотборнички печелят, а победният кош е нейно дело. На Станислава. "Не бях на себе си. След двубоя се обадих на татко и се разплакахот радост", споделя баскетболистката.

На 11 години вече е шампионка. Отбелязва решителния кош, донесъл триумфа.
"След този кош усетих, че искам много от баскетбола. Че съм готова да приема всички предизвикателства", добавя Станислава.

В този период започва тренировки при добре познатия кондиционен специалист Кирил Аладжов, който й помага да изгради едни от най-важните навици и компонентни в характеристиката на спортиста - гъвкавост, кондиция, бързина и повратливост. И най-вече - манталитет на победител. Във времето между 11-ата и 15-ата година е изграждането, оформянето на нейния баскетболен характер.

Но за всичко това основен дял има една популярна личност в баскетболните среди - треньорката Тина Димитрова. Известната специалистка оценява таланта на Станислава и я привлича под наем от Академик в Левски. Но не къде да е, а в женския състав на "сините". Станкова е само на 15 години и половина, но вече има четири шампионски титли в първенството за подрастващи. В Левски й подават ръка доказаните състезателки Маргарита Папазова, Наталия Топалова и най-вече Ивета Сотирова.

"Не знам как щеше да се развие моята кариера, ако не бе Тина. Тя е образец за всеотдайност, професионализъм и любов към работата. Казано накратко - г-жа Димитрова
е моето второ "аз" в баскетбола", казва Станислава. Първият й мач в женското първенство е с екипа на Левски срещу Монтана в зала "Христо Ботев".

Паралелно играе и в националния тим при 16-годишните, където разгръща потенциала си и напълно логично слага на ръката си капитанската лента. Днес вече е в представителния състав на България (18 години), въпреки че все още не е пълнолетна. Станислава обаче е свикнала да се надбягва с времето и да го изпреварва...

Доказателство за това са силните мачове в женското първенство. От тази есен тя играе като преотстъпена от Академик в НСА, с чийто екип отбеляза 28 точки в един мач (!) и още 20 в други два. Да не говорим, че е майсторка на асистенциите. Точно като татко Станислав. Или не - като баба си, майка си и баща си.

"Амбициите ми са доста по-големи от тези на моите роднини. Летвата е висока, но аз съм готова да я прескоча", отсича Станислава, в чиито красиви очи се чете жаждата за победа. След няколко дни (27-30 декември) тя ще участва на балканиадата на националните отбори (18 г.), а догодина през юли ще я видим на европейското в Нови Сад. Няколко дни по-късно Станислава вероятно ще се включи и в първенството на Стария континент за 20-годишните в София.

"За моето развитие съм благодарна и на други хора - треньора ми в НСА Цанков, селекционера в националния тим (18 г.) Венци Гечев, чиито помощнички са Жасмин Цанкова и майка ми Ели. Както и на директора на всички национални гарнитури към федерацията Станислав Бояджиев", споделя още Станислава.

Като повечето таланти тя е лишена от нормалния живот. Учи, набляга усилено и на втори език (испански). Мечтите на Станкова обаче са доста интересни: "Искам да играя в България, а не в чужбина. Но да имаме силен и добре платен баскетбол.

Разчитам, че ще се появят още хора като г-н Коен и г-н Златев, които да подкрепят баскетбола. Защо след време нашето първенство да не се превърне в едно от най-силните?", пита Станислава. А защо самата тя да не стане една от най-добрите състезателки в Европа?...

Тина Димитрова: Видях потенциала й, когато бе 6-годишна.

"Познавам Станислава още когато бе малко дете", разказва доказаната и уважавана в баскетболните среди треньорка Тина Димитрова. В момента специалистката е начело на женския отбор на Левски и на националния тим (20 г.).

"Видях как едно 6-годишно дете води топката и усетих, че в него има огромен потенциал. Следих развитието й, хъса, който има, съчетан с качества. Всичко това даваше предпоставка за един добър играч в бъдеще. Гледах много нейни мачове. Виждах как боледува загубите и как е амбицирана. После взех Станислава в женския състав на Левски. Звездите Маргарита Папазова, Наталия Топалова и Ивета Сотирова я приеха добре.

Момичето се включи чудесно в редиците на "синия" състав. В момента кариерата и също върви стабилно и аз съм сигурна, че Станислава ще се доказва не само в националния отбор на 18 и 20-годишните, но и в представителния тим на България", смята г-жа Димитрова.

"В България са малко талантливите деца. 2/3 от тях са деца на треньори. Това е бреме, което тежи върху детската психика. Тези нежни, но същевременно и буйни души, трябва да бъдат подкрепяни от баскетболната общественост, за да не се къса генетичната връзка", добавя треньорката, чиято дъщеря Екатерина играе силно в елитната италианска дивизия.

ВИЗИТКА

Станислава СТАНКОВА
Родена на 1.02.1990 г.
Ръст: 172 см
Клубове: Академик, Левски, НСА
Успехи:
* 4 шампионски титли с подрастващите на Академик
* На Балканиадата за кадети в Тимишоара (Румъния) печели трето място с България. Избрана е в елитната петица на първенството.
* На европейското първенство във Финландия "Б" дивизия, 7-о място. Печели приза за най-много асистенции.
* Дебютира в женското първенство с екипа на Левски срещу Монтана.
* Тази есен със състава на НСА отбелязва 28 точки срещу Рилски спортист в мач от елитната дивизия при жените.
* Играе с №13, номера, с който баща й постигна големи успехи.