Само след четири дни България отново ще бъде представена на европейската сцена. Баскетболните ни национали ще се върнат във финалите на контитненталното първенство след четиригодишно отсъствие.

Освен Тодор Стойков, Филип Виденов и близнаците Иванови страната ни ще бъде представена и от своя ВИП-Фен в Полша - Пламен Константинов.

Константинов се нареди до икони в спорта като сръбската тенисистка Ана Иванович, испанският й колега Рафаел Надал, които също дадоха интервюта за европейската централа.

Доскорошният капитан на волейболните национали Пламен Константинов даде специално интервю, с което се представи като най-популярния фен на четата на Пини.

Волейболистът е с огромен опит и вече има няколко медала от големи първенства за
България и определено знае какво да посъветва баскетболистите.

- Каква е баскетболната ти история, как стана фен?
- Свързано е с живота ми в Гърция където бе най-продължителният период от кариерата ми. Всички гръцки клубове, в които съм играл, са имали и сериозни баскетболни отбори. Там се играе много силен баскетбол. Първенството е многооспорвано и се състезават големи имена.

В Гърция баскетболът е най-таченият колективен спорт, без всякакво съмнение. Има
най-много привърженици. Голямата любов към баскетбола в Гърция тръгва от ерата на Никос Галис в Арис, за да стане спорт № 1.

От там и аз се запалих. Интересно е, че голяма част от волейболистите в Гърция имат страхотни баскетболни умения. Правило ми е впечатление, че някои са дори по-добри
баскетболисти, отколкото волейболисти. Имат го това в кръвта си.

- Поддържаш ли определен отбор или си фен само на националния тим?
-  Националния отбор естествено го подкрепям като българин. Много хора си мислят, че трябва да има някаква конкуренция между волейбола и баскетбола. Но според мен всеки един спорт е лицето на една нация. Това да имаме добър баскетбол говори добре за
спорта и страната. Ако едновременно имаме и добър волейбол - още по-добре, а ако имаме и добър футбол, всичко е прекрасно.

Радвам се много, че се връщат пак на голямата сцена на европейския баскетбол. А като клуб аз сантиментално съм свързан с Ираклис в Гърция, но като баскетбол отборът, който е оставил по-сериозна следа е Панатинайкос. Това е баскетболният клуб, на който съм фен.

- Повечето хора виждат доста прилики между волейбола и баскетбола - високи, стройни и атлетични играчи. До колко двата спорта имат общо?
- Имат и общи и различни страни. И двата са колективни спортове и зависиш от съотборниците си. Но степента на зависимост от останалите в тима е много различна в двата спорта.

Във волейбола зависиш изцяло. Взаимодействието във волейбола задължително преминава през взаимодействие между поне трима играчи в едно разиграване. В баскетбола имаш по-голямо пространство за индивидуални действия. Един страхотен състеза в един баскетболен отбор може сам да промени изцяло облика на отбора. Това във волейбола е невъзможно.

Един човек не може да повлияе на играта на отбора във волейбола. Другото нещо е
контактът. Баскетболът е контактен спорт, това го прави атрактивен. При нас всичко е разделено с мрежа и всичко е чисто физически и техническо надделяване. Което прави волейбола по-елегантен и аристократичен спорт.

- Кои играчи са повлияли за изграждането на интереса ти към баскетбола?
- Много бях впечатлен през 2002 година, когато в Панатинайкос  дойде Доминик Уилкинс. Беше невероятно вълнуващо да дойде такава звезда от такъв мащаб. Имаше много емоции.

Но Панатинайкос по принцип в годините показа последователност от една страна
трансферна, от друга - стил на игра, който се дължи естествено на Желко Обрадович. Той е ключът за успехите на клуба. А също и плеймейкърът им Димитрис Диамантидис, който много ми допада като играч.

Обичам такива състезатели, които не са само професионалисти. Той носи заряд, той е свързан сантиментално с отбора. Начинът по който играе, не само технически, а се вижда,
че играе със сърце за клуба и отбора.

- Имаш ли любим играч в националния отбор и въобще?
- Като цяло, харесвах много Чикаго Булс от шампионската им епоха. С Майкъл Джордан, но не само него. Много харесвах и Скоти Пипън. А за родния баскетбол има една фигура, ключова в последните години - Тодор Стойков. Мисля, че внася стабилност и спокойствие в отбора. Много често в ключови моменти той разрешава ситуацията.

Много е трудно, когато топката пари, да имаш такива играчи. Естествено сега има и млади момчета, които показват добри каества. Пини Гершон беше страхотен избор за националния отбор. Той промени облика му. Това класиране на финалите на европейското първенство е доказателство.

- Спечелил си медали с националния отбор по волейбол, какво би посъветвал сънародниците си на Евробаскет 2009?
- Според мен ще им бъде много тежко. Всички ги сочат за аутсйдери. Ключът е да използват точно това. Липсата на задължение да победиш. Много малко отбори могат да носят товара на задължителната победа, да нямат право на грешка. Този фактор при нас го няма и ние трябва да използваме това. В съврмения спорт психологията е изключително важна, трябва да се справяш с огромно напрежение.

В никакъв случай не трябва да се нагнетява напрежение. Напротив, играейки освободено психически, един отбор може да направи чудеса. Разликите не са толкова големи вече.
Особено с преодолими отбори. Естествено срещу топ-отборите това не действа.

Има отбори, които просто са с шампионски манталитет и тях трудно ще ги победиш само с гол ентусиазъм. Но освободеността трябва да се използва срещу отборите, които са
по-близко до нас, но при тях има огромно напрежение за задължителна победа. Дори домакините са такива в нашата група.

Те ще имат огромно напрежение задължително да победят. Но понякога залата не само помага. Тя може и да пречи. Ако нашите бскетболисти успеят да предадат напрежението на противника, това може да се окаже ключов момент за успеха.

- Реалистично, каква е прогнозата ти за представянето на България в Полша?
- Надявам се с една победа и дори и въртележка, може да се прескочи в следващата фаза. А това ще бъде наистина голям успех на този етап. Пожелавам им го искрено.