Петко Маринов: Имах лични проблеми, но мечтаех за титлата

Петко Маринов плака като малко дете след третата си титла с женския тим на Лукойл Нефтохимик. Ето какво заяви треньорът, все още в плен на емоциите, 24 часа след разгромния успех срещу Дунав Еконт.

- Г-н Маринов, има ли аналог третата титла с Лукойл Нефтохимик като емоции и чувства в сравнение с останалите отличия в богатата ви треньорска кариера?

- Всеки път, когато стъпиш на върха в първенството, преживяването е страхотно. Специално тази титла я желаех много заради натрупалите се лични проблеми.

- Подарихте на баща си Марин златния медал. Този факт предизвика много сантименти сред зрителите в зала "Бойчо Брънзов".

- Просто в един момент изпитах нужда да го предам на баща си. Останахме само двамата, след като за кратко време загубих майка си и сестра си. Разчувствахме се и заплакахме заедно. Исках дори да го подаря и на публиката.

- Каква е цената на успеха за вас?

- За мен има изключително висока стойнност. Той ми коства много труд, напрежение и нерви. Момичетата изглеждаха доста разколебани и обезверени след третото място за купата, но финалът за първенството се превърна в достоен епилог на сезона. Няма да кажа колко нощи не съм спал. Но това е приятната страна на нещата.

- По-силен ли беше Лукойл Нефтохимик в повторението на миналогодишния финал?

- Определено да, и то като колектив и начин на игра. Със спечеления мач в Русе направихме това, което пропуснахме миналата година. По един начин се играе, когато догонваш от 0-2 в серията когато резултатът е 1-1. Трябва да отбележа и мощната подкрепа на бургаската публика.

- С кои оръжия подчинихте съперника?

- Моите състезателки показаха по-голяма свежест в заключителната фаза на шампионата. Самият факт, че за 15 дни изиграхме 7 тежки мача, говори за потенциала на отбора. Към това прибавям и успешното включване на така наречените резерви. Справихме се и с лидерката на Дунав Еконт Наталия Топалова, а нашата капитанка Елена Йоловска обедини усилията на всички като истински водач.

- Умеете да нахъсвате до крайност момичетата. Как им въздействате като темперамент?

- Уважението е взаимно. Когато аз им гласувам доверие, те го оправдават. Наложи ли се да ги нахокам, те знаят, че съм прав. Когато се върнах след месец работа при мъжете на Лукойл Академик, те ме посрещнаха с голяма радост.

- Споделихте преди най-важните срещи, че женската природа е подвластна на емоциите и трудно се влияе?

- Продължавам да го твърдя. Смятам, че уцелих рецептата в нашата работа, като се допълвахме и вярвахме истински в успеха.

- Украинката Олена Самбурска бе в стихията си специално във финалната серия. Тя изригна в най-подходящия момент.

- Олена е едва на 19 години. На нея й предстои участие на европейските финали за девойки. Като всяка млада състезателка е непостоянна, но при нея има и елемент на пренавиване в стремежа да покаже най-добрите си качества. Хубаво е, че в четирите мача срещу Дунав тя се прояви като истински боец и има важна заслуга за титлата.

- За пет години в Лукойл Нефтохимик равносметката е три титли и три купи. Може ли да се желае още?

- Аз съм максималист и винаги преследвам успеха. Още съжалявам за изпуснатата титла преди две години, когато завършихме първи в редовния сезон, но после отстъпихме пред състава на ЦСКА. Тук мога да прибавя и разминаването ни с първото място миналата година. По-важно е друго - признанието и уважението на съгражданите, когато те спират по улицата, поздравяват и изживяват успеха с теб.

- Може ли да се каже, че шефовете предприеха неудачен ход с едномесечния ви трансфер при мъжете? Дамите на Лукойл бяха готови за трети дубъл в клубната история през сезона.

- Не е коректно да говоря за шефове и колеги. Искам да отбележа, че Иван Лепичев е доказан специалист, но явно времето му за адаптиране бе твърде кратко. Пратиха ме при мъжете, но в никакъв случай това не беше преднамерено. Напротив - заедно търсехме максимума. За съжаление стана така, че и двата отбора се разминаха с Купата на България.

- Ще видим ли Лукойл на европейска сцена през есента?

- Това е моята мечта. Мачовете в Европа имат друг заряд, тръпка и емоция. Те са празник за баскетболен Бургас и ги очакваме с нетърпение. Предстоят ни разговори за евентуалното ни участие.

- На 11 юни ще отбележите 60-годишен юбилей. Но сякаш сте зареден с неизчерпаема енергия, така необходима за треньорския занаят.

- Да ви призная, понякога се чувствам изчерпан, но докато ми имат доверие, от ръководството и най-вече състезателите, не смятам да абдикирам от треньорския пост. Доверието на шефовете и състезателите ме зарежда допълнително с енергия и смятам, че има още какво да дам.