Легендарната баскетболистка говори пред BGbasket.com по повод честването на 40 годишнината от спечелването на втората "Купа Ронкети" от славния отбор на Левски-Спартак.
"Много е емоционално, приятно и стимулиращо да си припомниш такива големи успехи, да можеш да покажеш на младите дечица, че е имало такива неща и да им пожелаеш да достигнат поне половината от успехите ни. Ние сме вдигнали много високо летвата. С Надка имаме по два олимпийски медала, две Купи Ронкети, КЕШ... Децата да отидат първо на европейско, защото вече и там не стъпваме. Другото ще дойде. Ако се трудят, ще станат нещата.
Много голяма носталгия изпитвам. До такава степен съм се затворила в себе си и ми е жал, че не стъпвам да гледам женски баскетбол. Те са два или три отбора. С това нововъведение да няма чужденки започнаха да се възвръщат нещата, повече родители ще присъстват в залите. Не може да купуваме чужденци на килограм. В отбор трябва да има двама чужденци, а трима българи да играят - все пак да се учат от чужденците. Играта си е игра. Като българите не се упражняват да играят в клубовете си, после нямаме национален отбор. Ами няма да имаме, ако продължаваме да взимаме само готови играчи отвън.
Материалната база е основното, тя е най-важна. Хубаво е да се помисли да се построи една нова зала, освен "Арена Армеец", да има около 5000-6000 места, но тя да е тренировъчна и там денонощно да има баскетбол. Ние постигнахме нашите успехи благодарение и на държавата. Тогава всичко беше централизирано. Всичко беше под шапката на държавата и беше стабилно. Сега се колебаят. Един спонсор утре ще се разсърди и го няма, зарязва клуба и отбора. По-несериозно стоят нещата сега. Те западняците взеха нашия централизиран модел.
Ние се хвърлихме на спонсорство, но днес човек има пари и дава, утре няма и край. Изграждането на тези таланти е процес. Не може за ден или година да стане отбор. Те се правят по-трудно. При индивидуалните спортове по-лесно се намира спонсор, по-малки са разходите. При отборите има повече изисквания и трябват повече пари, защото са 12 човека, не един. Трябват или повече спонсори, или един много мощен. Така стават нещата, иначе няма как.
Бих им препоръчала да бъдат последователни, трудолюбиви и да не се отказват от най-малките неуспехи. Трябва да обичат играта. Аз съм спяла с топката под леглото си. Просто тази игра те увлича. Виждам, че децата я обичат. Водя внука в БУБА, пълнят залата. Децата обичат баскетбола, но накрая и при мъжете трябва да приемем това да няма много чужденци. Момчетата стигат до старша възраст и ако не намерят място в мъжките отбори, родителите ги спират. Трябва да се възродят спортните училища, там се тренира двуразово. Не може с една тренировка на ден да станеш професионален играч. Трябват поне две, иначе не става", сподели легендата.
