22-годишният баскетболист на Рилски спортист - Николай Стоянов ще дебютира като част от мъжкия национален отбор на България. Той е един от 16-те, които попаднаха в разширения списък на Любомир Минчев за европейските квалификации с Украйна, Словения и Косово в края на лятото. Крилото говори пред „Тема: Спорт” за шанса, който получава, изминалия сезон и амбициите си с екипа на трикольорите.
Как приемаш първата повиквателна в кариерата ти за националния отбор?
- Това е една оценка не само за работата, която съм свършил през този сезон, но и като цяло до момента в кариерата ми. Това е най-хубавото, което може да се случи на един млад играч, да оценят труда ми у и в националния отбор. Това е най-престижното за всеки един спортист изобщо в България.
Чувстваш ли се готов да покажеш какво можеш?
- Мисля че да. На първо време да съм жив и здрав и се надявам с качествата си да заема добро място в отбора и да помогна с каквото мога за по-добро класиране и успешно представяне.
Очакваше ли повиквателната?
- Не си поставям очаквания. Просто работя и се надявам. Гледам да не очаквам нищо, за да не се разочаровам. Радвам се, че съм я получил и в момента това е най-важното.
При атакуващите гардове и леките крила конкуренцията е сериозна. Как виждаш твоето място и ще останеш ли до края на подготовката?
- Надявам се да успея. Конкуренцията винаги е най-хубавото нещо, поне за младите играчи. С най-добрите български играчи, със сигурност ще е плюс за мен, без значение докъде стигна. Надявам се да бъда полезен както в контролите, така и в цялостната подготовка.
Беше отличен от Росен Барчовски, че си човек, който внася характер и амбиция. Ще пренесеш ли тези качества и в националния отбор?
- Дано. Не само да ги пренеса, но да ги демонстрирам и на още по-високо ниво след израстването, което получих в Рилски спортист. Да ги предам и на останалите, ако има такива, които не ги използват, защото се надявам всички да са борбени, за да постигнем целта.
Любо Минчев извика доста млади момчета, със средна възраст около 24-25 години. играл си с част от тях и при младежите. Ще бъде ли плюс за обстановката в отбора?
- Познавам всички момчета, с повечето съм играл в един отбор, с други срещу. Знаем се отлично. Това е добре за отбора, надявам се, че ще бъде сплотен колектив и нещата ще се получават леко. Когато това е налице, има и добри резултати.
Какво очакваш от самия лагер, след като не си бил в мъжкия тим досега?
- Надявам се всички да са здрави след квалификациите и да завършим добре. Да има положителен отзвук. Най-добре ще е да се класираме, но не можем да си поставим такава цел, след като не познаваме конкуренцията. Най-важното е да има положителен резултат.
Плаши ли като име Словения?
- Никога не са ме плашили никакви имена. Побеждавал съм Турция, в Черна гора сме ходили и сме били домакините набор 94, който би Испания и Литва. Не ме притесняват като имена съперниците в групата ни. Дано да е така при всички и да не се стряскаме от двама-трима играчи. Няма смисъл, защото единствено може да спечелим от тези мачове.
Сашо Везенков каза, че се нуждае от 2-3 дни за почивка и след това продължава с подготовката си. Ти до каква степен ще се възползваш от оставащия един месец до старта на подготовката?
- Вече си починах около седмица и сега тренирам. Ще се подготвям по индивидуален план и ще се присъединя към отбора в някаква форма, за да не ми идва тежко лагера. Първите 15 дни ще са лека атлетика, които са и най-тежки. Трябва да имаш основа, за да не стигне до някаква контузия в този период.
Доволен ли си от сезона, който направи в Рилски спортист и догодина оставаш ли там?
- Смятам, че успях да се впиша в колектива. В Рилски спортист има много добри момчета, дори и чужденците. Тези 4 месеца, които изкарах там, бяха много важни за мен. Смятах да ги използвам, за да се впиша в ситуацията, защото и догодина ще съм част от отбора. Дано да ми помогнат за по-добро представяне. Сезонът бе много положителен, и като игра във Варна и в Самоков. Дано съм израснал и да продължавам така напред.
Съжаляваш ли, че напусна Черно море и запознат ли си с обстановката там в момента?
- Не съжалявам че си тръгнах. Бях много раздвоен преди да тръгна за Самоков, но когато отидох вече бях сигурен, че съм направил правилния избор. Това ми казват не само хората от Рилски спортист, но дори и тези от Варна. И аз вече знам, че е така. Нямам информация какво се случва с Черно море. Момчетата в отбора също чакат с нетърпение какво ще стане. Изпаднаха в ситуация, която е много трудна и дано да има хора, които да я оправят.
Къде се виждаш след Рилски спортист? Може би в чужбина?
- Винаги съм искал трансфер навън. Дано след година или две, които ще продължа да израствам, да съм жив и здрав, да попадна в отбор в чужбина. Това е мечтата на всеки един спортист.
Ще помогне ли и националния отбор за тази цел? И смяташ ли, че влезеш ли сега в него, няма да излезеш в близките 10 години?
- Дано да е така. Надявам се, че с всяка изминала година ще ставам все по-полезен за отбора. Готов съм да се преборя за мястото си. Ще го направя с работа, както е било и досега в кариерата ми.
