Събота, последният ден на януари. Малко след 13,30 часа. Тишината по алеята на стадион "Българска армия" се нарушава от детски глъч и звукът от дрибъл на топки, които се носят от баскетболната зала, пише "Тема спорт". В ЦСКА тренират около 80 деца в шест възрастови групи. Седмият тим на червените, е мъжкият.

В него от петък (б.а. 30 януари) се вихри бойкот. Българите, третирани като роби от президента на клуба Георгиос Стеряноулос и директорът Бранислав Прелевич, възстанаха на бунт. Исканията им са елементарни, свързани по-скоро с физиологични нужди, отколкото с финансови претенции. 

На петима играчи, плюс двама треньори им дойде до гуша да се изхождат в храстите, да спират да дишат, когато минават в близост до съблекалните и да ги ползват вместо тоалетна хартия в собствената им държава. Под носа на БОК, ДАМС, федерация и национална лига.

Но нека ви доразкажем за съботата. С риск да ви се догади, ще бъдем до болка откровени. Шумът от заличката, където преди години нямаше къде да пуснеш игла, където Петко Маринов е вдигал трибуните, се засилва. Ужасът обаче ни сграбчва още с открехването на входната врата. Миризма на пикня и фекалии. Боклуци, въргалящи се по пода. Вътре играят деца.

Без да дишаме и с опънати до носовете пуловери се добираме до терена. Малчуганите дори не забелязват, че си имат гости. Треньорите Ивайло Желев и Иван Ганчев ни посрещат. Не се радват, срамуват се.

"Сега е чисто, ние събираме боклуците и си правим оборка с децата", оправдава се единият, уловил укорителния ни поглед към чувала с отпадъци, който стои подпрян до железата на изкъртените седалки.

Не говорим. Шокът е прекалено голям, за да има какво да си кажем повече от онова, което съзират очите. Повеждат ни към съблекалните.

"Внимавайте, моля ви. Тъмно е", сконфузва се едно от младите момчета, дръзнало да се опълчи на началството. В залата ток няма. Той не е платен. 

За да не се подхлъзнем, фотографът върви и снима със светкавица в пода. Така осветява коридора. Не дишаме. Вече просто е невъзможно дори да искаме. Вода, изпражнения, мръсотия - тя е скрита уж зад вратите на неизползваемите тоалетни. На масичка в средата стоят подредени препарати за почистване. На треньорите са. Колкото да позамият игрището.

Обиколката приключва. Връщаме се в залата. При онези луди и талантливи деца, които продължават да подскачат. Едно от тях може би е вашето. Не им прави впечатление мизерията. На тях просто им се играе. С или без тоалетна. Месечната им такса е 35 лв. Включва вдишването на пикня и газенето в лайна.

***

Ходят по нужда в храстите

Физиологичните нужди на момчетата от ДЮШ в ЦСКА се осъществяват в най-близкия храсталак. За треньора Ивайло Желев темата е унизителна, но той не я подминава. "Да, срам ме е, но какво да направя? Като притича някой дете към мен и ми каже: Тренер, ходи ми се до тоалетна. Просто кимвам с глава и те си знаят - търчат навън, скриват се и се връщат обратно по някое време. Това ако не е позор, не знам. Не искам да ги пускам да влизат в тъмните съблекални, та там е още по-опасно", вдига рамене Желев.

***

Табели за ремонт, зад тях - фекалии

Двете грижливо залепени върху входната врата на коридора за съблекалните табели - "Ремонт" и "Влизането забранено" са инициатива на директора, без когото ЦСКА със сигурност нямаше да е на този хал - Бранислав Прелевич. Сърбинът разпоредил на треньорите да се погрижат за надписите, след като преди време "на гости" в обществената клоака на "Армията" се отбили ХЕИ. Докато тарикатът Бане не би пристъпил и сантиметър зад тази врата, там на бегом минават малчуганите от детските отбори. Жаждата им за капка, макар и мръсна вода, е по-силна от инстинктите за самосъхранение.