Пътят му в баскетбола започва като юноша на ЦСКА. Малко по-късно заминава да учи в САЩ, където играе за колежа в Бостън, университета в Мейн и др.
У нас днешният ни гост е бил част от отборите на Славия, Левски, Спартак, ЦСКА. Приключва активната си състезателна кариера в женевски тим, а днес споделя, че се надява онова, което не е успял да постигне като играч, да го постигне като треньор.
Малко хора знаят, че в Америка е завършил журналистика, масмедии и комуникации, както и политика. Продължава да се интересува и от двете, но спортът остава най-голямата му страст. Определя баща си и брат си, като хората, от които се е учил най-много в спорта.
През 2012 г. става част от отбора на Рилски спортист, където е помощник треньор. Четири години по-късно застава начело на тима.
За трудностите в треньорската професия, работата си с Росен Барчовски и целите, които е поставил пред отбора си до края на сезона, разговаряме със старши треньора на Рилски спортист Людмил Хаджисотиров - Удо.
Г-н Хаджисотиров, преди няколко седмици се проведе Купата на България, на полуфинала се срещнахте с отбора на Балкан. Двубоят беше доста оспорван, какво обаче не ви достигна, за да играете финал?
-Двубоят беше тежък срещу един много силен съперник, воден от добър и опитен треньор, който в момента е на първо място в класирането и е настоящия шампион на България. Този сезон мачовете между нашите два отбора се решават буквално в последната минута, но за съжаление ние сме от губещата страна до момента. Както и в другите мачове не ни достигна малко, но за мен решаваща се оказа третата четвърт, в която започнахме неконцентрирано и в двете фази. В последната част направихме серия от 12:0 с която изравнихме, но не ни стигнаха силите да спечелим двубоя. Който и от двата отбора да беше играл финал, щеше да е в доста по-неблагоприятна позиция, защото играе три поредни дни и с късните мачове. Отборът на Левски Лукойл имаше допълнителен ден почивка, първи полуфинал и домакинско преимущество, което прибавено към тяхната класа е твърде много.
Започна третият етап от първенството, в момента Рилски спортист се намира на четвърта позиция във временното класиране. Какви цели сте си поставили до края на сезона?
-Нормално е да имаме големи амбиции и да се целим нависоко. Осъзнаваме и някои реалности (ние на този етап сме единственият отбор от ТОП 4 без национални състезатели), но първо ще се борим да завършим в ТОП 3 редовния сезон. Имаме желание и мечта да играем финал. Ясно е, че конкуренцията е голяма, но аз вярвам, че имаме сили да се преборим. Дай Боже да няма контузии и всички да са здрави.
Източник: LAP.bg
Част сте от отбора на Рилски спортист от 2012 г., като през 2016 г. поемате тима от Росен Барчовски. Кое е най-сериозното предизвикателство, пред което сте се изправяли като старши треньор? Кога ви е било най-трудно?
-Треньорската професия като цяло е трудна и постоянно има предизвикателства и проблеми, които трябва да бъдат решавани и преодолявани. Първата ми година като старши треньор беше по-трудна поради липсата на опит и ученето на много неща в крачка. Колкото и да се готви човек за едно предизвикателство, докато не се сблъска на практика с него, не може да оцени трудността на процеса. Радвам се, че завършихме доста добре този първи сезон. Участието в Евро турнирите винаги е било предизвикателство срещу силни и богати отбори, но всичко това ни прави по-добри в крайна сметка.
Кое е най-ценното, което сте научили по време на работата си с Росен Барчовски?
-Доста неща съм научил от Росен Барчовски в съвместната ни работа, за което му благодаря. Той първо ми беше треньор докато бях играч, в последствие станах и негов помощник. Паралелно с нашата работа аз завърших международния треньорски курс на ФИБА (Fiba Europe Coaching Certificate) като ТОП 4 треньор. Там получих много теоретически и практически знания от елитни треньори. Но моята практическа школа бяха годините ми като помощник треньор на Росен Барчовски в Рилски спортист и лятото на 2012 г. с мъжкия национален отбор, където научих много неща за тази професия.
Рилски спортист е един от водещите отбори в НБЛ. Как успявате да мотивирате състезалите си да излязат на терена и да дадат най-доброто от себе си?
-Честно казано аз смятам, че когато един спортист е професионалист той трябва да е достатъчно мотивиран за всеки един случай. Много хора казват, че ролята на треньора е като мотиватор и това е така. Смятам, че номер едно мотивацията на всеки играч и професионалист би трябвало да е да даде най-доброто от себе си, за да стане най-добрата възможна версия на себе си в това, което прави. Когато вътрешната мотивация е преди външната (парите например или славата), хората имат повече успехи и всичко друго се явява като позитивно следствие на това. Изисквам от играчите да бъдат максимално в настоящия момент и да дават най-доброто от себе си днес, като изолират миналото и бъдещето. Смятам, че по този начин човек си върши най-добре работата.
Какво е необходимо 10 различни характера да се превърнат в сплотен отбор?
-Не е лесна задача този процес. В съвременния спорт много често един отбор/колектив се състои от местни играчи, в нашия случай българи и чужденци. Самите чужденци често са от различни държави, бекграунд, етнос, култура и манталитет. Да сплотиш всички тези характери и играчи да бъдат като едно цяло и юмрук, е една от най-трудните задачи на треньора. Мисля, че това е един процес и не става от днес за утре да се създаде такава химия. За това често отборите с "continuity" ( или продължителност) както бяха дълги години Сан Антонио Спърс имат по-големи успехи. По някой път това напасване и сплотяване става и по естествен път, но общите цели например са доста сплотяващ фактор. Мисля, че и когато хората в отбора виждат, че искрено ги е грижа един за друг това сплотява колектива и отбора много. Естествено вършене на интересни и забавни неща заедно извън терена помага също. Може би най-силната спойка обаче е когато отборът заедно мине през битки и стане по-силен в следствие на това.
Кой е бил човекът, от когото сте се учили в спорта?
-Учил съм се от много хора и много хора са ми помагали. Благодарен съм на семейството ми и близките ми хора, които винаги са били до мен и в хубавите, и в трудните моменти. Учил съм се естествено от всичките мои треньори в България, Америка и в Европа. Но най- много съм се учил от баща ми и брат ми като спортни хора. Баща ми освен, че е бил дълги години национал по водна топка като играч, бе избран и за треньор на 20 век след като извежда отбора до Олимпиада и Световно първенство. Помагал ми е много в доста ситуации, както и брат ми Боян. Той от 1991 г не живее в България, но е доказан професионалист като треньор на доста по-високо ниво от нашите географски ширини. И двамата са оказали голямо влияние върху развитието ми и формирането ми като спортист и човек, за което им благодаря. Аз обичам да чета, гледам и уча постоянно всякакви неща, свързани с професията. Както казват "занаят се краде" така, че аз се опитвам да крада по нещо полезно от всеки интересен за мен източник.
Източник: LAP.bg
Какво предпочитате да гледате - европейски баскетбол или НБА? Защо?
-Като дете израснах като фанатичен НБА фен в ерата на Майкъл Джордан. Мисля, че тези, които му бяхме съвременници в активната кариера, сме късметлии. Гледах и много колежански NCAA баскетбол по NBC през 90-те години, както и европейски.
Последните години гледам и следя повече Евролигата, но не спирам да следя и НБА, както и всякакъв баскетбол по света. Интересно ми е развитието на играта в глобален план, както и различните стилове. За мен всеки по-интелигентен, самоуважаващ се баскетболен човек не би трябвало да отрича лиги, стилове и първенства, а да извлича най-доброто от всякъде.
Има ли нещо, което смятате, че генерално трябва да се промени в българския баскетбол?
-В България има много талантливи момчета и момичета, но за да си достигнат потенциала трябва да се вкарат в правилната система за работа и развитие. Видимо е, че има доста неща, които не са добре и трябва да се променят. Промените трябва да бъдат като визия, мениджмънт, структура и в някои направления кадрови. Трябва да бъдат поощрявани кадърни, образовани млади хора с визия и перспектива. Иначе боксуваме в едно посредствено статукво, което често е огледално отражение и на положението в държавата. Има позитивни неща в баскетбола и перспектива, ако има преобладаваща критична маса, която да форсира правилните промени в правилната посока. Въпросът е дали я има тази критична маса и дали има волята и потенциала да се пребори за позитивни промени?!
Какъв съвет бихте дали на всички онези, които искат да се занимават с баскетбол?
-Бих поощрил всички хора и деца, които се занимават с какъвто и да било спорт по-сериозно. Но специално за баскетбола мога да кажа, че това е една любов и магия, която дава неописуемо чувство. Аз лично бях завладян преди 29 години и съм много щастлив, че имах късмета това да се случи. Благодарен съм на баскетбола за хубавите емоции и моменти, които ми е дал. Благодарен съм за всичките места в цял свят, които съм обиколил заради него и всичките хора, които съм срещнал. Благодарен съм му, че ми осигури безплатно висше образование в един от най-добрите университети в света. Бих посъветвал всеки занимаващ се с баскетбол да се радва на всеки момент, да работи много здраво и да си гони целите. Пътят към целите и моментите по този път е това, което си струва и ни прави по-добри и силни.
Какво си пожелавате за плейофите?
-Да сме здрави, да имаме късмет и да се преборим да играем финал!
Какво все още мечтаете да постигнете в спорта?
-Много неща, които не успях да постигна като играч, се надявам да имам шанса да постигна като треньор, ако така е писано. "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му", така, че никога не трябва да спираме да мечтаем.
Източник: LAP.bg
