Иван Лепичев: Трудно ще излезем от блатото

Иван Лепичев бе привикан на пожар в женския Лукойл Нефтохимик. Специалистът трябваше да довърши работата на Петко Маринов, който се захвана да вади кестените от огъня с Лукойл Академик. Бургазлийки обаче не успяха да защитят Купата на България и трябваше да се утешат с бронзовите медали. Въпреки това един от най-добрите баскетболни треньори у нас не пада духом, а гледа към следващите предизвикателства.

- Господин Лепичев, доволен ли сте от третото място в турнира за Купата на България?

- Не мога да бъда доволен. Лукойл е отбор, чиято цел винаги е първото място. За мен бронзовите медали са равни на неуспех.

- Изненадан ли сте от успеха на Монтана?

- Монтана спечели Купата напълно заслужено. Успяха да ни преборят на полуфинала, не се поддадоха на напрежението и във финала срещу Русе.

- Къде сбъркахте в полуфинала?

- Ако търся причини за загубата ни на полуфинала, това ще означава, че се оправдавам. За мен, като треньор, най-голяма шега изигра излишното напрежение в тима. Срещу Монтана справихме добре защита, но нападението ни куцаше. Това винаги се случва, когато си пренавит. Не говоря за подценяване и безотговорност от страна на момичетата, а за прекомерни желание за победа.

- Ще водите ли тима и през следващия сезон?

- Застанах начело на Лукойл след специална договорка между господин Везенков и господин Георгиев. Ще водя тима до май, след което се връщам в Самоков, където имам ангажименти.

- Женския национален отбор бе поверен на испанеца Хосе Мария Бусета. Това ли е пътя за излизане от блатото?

- Това е изключително болен въпрос за мен, за който не обичам да говора. Някои хора решиха да търсят решенията твърде късно, едва сега, когато положението е трагично. Надявам се на добри резултати. Да, има значение кой ще застане начело на националния отбор, но ако момичетата са без потенциал и възможности, трудно ще се преодолее кризата. След като изгледах някои от мачовете на подрастващите до 20 години, съм изключително песимистично настроен. Все пак те са бъдещето на женския баскетбол. Другото, което е от голямо значение, че голяма част от играчите гледат да избягат навън възможно най-рано. И за какво? Да играят или в последните отбори от първа дивизия, или в някой тим от втора. Решението те да се върнат в България и да получават нужните възнаграждения. Тогава при едно добро женско първенство, при една изключителна конкуренция, ще се създадат играчи, които да дадат добро лице на националния отбор.

- Кое изяде главата на Николай Боруков в последните квалификации?

- Според мен, ако бе използвал втората си селекция по време на първия етап на квалификациите, щяхме да се класираме. На този треньор му отказаха много състезателки. Направиха така, че в националния отбор да играят момичета, които наистина го искат. Ами ако никоя не пожелае, какво тогава? На времето бях първият треньор, обвинен, че състезателки отказват да играят. Да, но това продължи и след мен, превърна се в рецидив.

- В кого виждате бъдещето на женския баскетбол?

- Има една книга "Треньор", в която е описана пирамидата на успеха. Най-широката основа е тази, според която докато не започнат да се набират таланти от училищата, докато няма стабилно финансиране за подрастващите, успех няма да има. Определено в днешно време има прекалено много други предизвикателства за младите - компютри...Но трябва да не се оправдаваме с това, а да намерим начин да върнем децата в залата. Друго изключително важно нещо, за да излезем от калта, са треньорите. Трябва да започнат да им плащат подобаващо, защото именно парите са основна причина редица специалисти да не желаят да се занимават с баскетбол. Третото важно нещо е хората, които се занимават с баскетбол да разберат, че развитието е свързано с обучение.

- Защо след вас успехите на международно равнище секнаха?

- Отговорът на този въпрос трябва да търсите от други хора. Защо 92-ра се, когато се класирахме за европейското в Израел, някой прецени, че трябва да бъда отстранен. Тогава имах четиригодишен план, който защитавах пред комисия. Аз и моят екип извоювахме това класиране, а те ни отнеха удоволствието да отидем. Решиха, че сме неудобни. Едно от нещата, които бях включил в плана си, бе нуждата от подмладяване на отбора. Това нещо бе традиция при един велик треньор като Гълъбов. Бях решил да разчитам на осем от основните баскетболистки, а другото да бъдат млади момичета. Ако се проследи хронологията, ще се видим че на десет години се появява едно силно поколение, но ние го проиграхме.

- Кое бе основното оръжие, с което станахте пети в Сеул'88?

- За нас, целият екип, който стоеше начело на националния отбор, бе изключително удоволствие да водим тези момичета. Те показваха невероятен професионализъм. Благодарение на тях успяхме. По онова време почти всеки град се бореше да има отбор в първата осмица, тогава имахме отбори като Левски Спартак, Миньор Перник, Марица, Локомотив София, Варна...Имахме велики треньори. Имахме традиции. Тогава националният отбор бе име и всички се съобразяваха с нас, а сега не ни искат дори за спаринг.

- Имахте ли проблеми с този звезден състав? Натиск коя да вземете и коя не?

- Никога не съм имал проблеми с тях. Тогава имахме национален отбор от 14 момичета и още толкова с възможност да попаднат в него. И до ден днешен има момичета, които като ме видят и ми викат - Тренер ти тогава не ни обичаше. Няма такова нещо, аз просто избирах момичетата според философията ми за игра. Смятам, че това даде резултат. Ние побеждавахме отбори с центрове от по 2 метра, защото първо имахме страхотен колектив и второ -тимът бе изграден от момичета с изключителен интелект.

- Година след олимпиадата взехте бронз от европейското във Варна? Какво си спомняте от този турнир?

- Най-болезненото ми преживяване бе, че не успяхме да се класираме първи в групата, заради загуба от Югославия. Това ни прати на полуфиналите срещу СССР.  Последваха редица дразнещи въпроси от рода "Защо загубихте?". Тогава господин Божков ми каза да отида и да кажа това, което мисля. Така и направих, никога не съм се оправдавал за каквото и да било. Помня, че в коридора на залата една голяма спортна журналистка Надежда Богданова заяви на останалите - колеги, ще дойде денят в който ще се радваме, ако се класираме за европейско. Това никога няма да забравя.

- Защо осмото място на световното в Малайзия през 1990-а бе прието като провал?

- Защото имахме цели да бъдем сред първите четири в Света. Нещата вървяха добре, до срещата с Куба, когато късметът ни изневери. След това загубихме от Бразилия с една точка и отборът се срина. После и Канада ни би... Можехме да бъдем сред първите четири, но...

- Това бе последното отличие на националния отбор. Кога да очакваме следващото?

- Никога няма да се върне онова време. Поне докато ние сме живи. Трудно ще излезем от блатото. Болно ми е, че не ми позволиха да помогна, а аз исках с цялата си душа да го направя. Но някои решиха, че съм твърде неудобен, защото казвам нещата такива, каквито са. Защо до сега на нито един роден специалист не е предложен четиригодишен договор за национален селекционер. Дават ни някакви си възнаграждения от по 15 лева на ден с удръжките. Надявам се Бусета да успее да промени нещо, той е голям треньор.

- Имате три шампионски титли на България? Коя е най-сладка?

- И трите са ми много сладки. Удоволствието тогава бе, че залите пред които играехме бяха пълни догоре. Всеки от трофеите ми е скъп, а титлите с подрастващите дори не ги броя.

- Има ли нещо за което мечтаете?

- Да съм жив и здрав, сърцето ми да издържи. Да мога да помагам още малко на женския баскетбол. Начело на националния отбор едва ли ще се върна. Решенията за това се взимат от хора, при които личните интереси взимат превес. Но мисля, че има сила, която рано или късно ще раздаде справедливост, за съжаление всичко, което се случва е за сметка на баскетбола.