- Решил си да се върнеш в старата си агенция "Интерперформансис". Какви са мотивите ти да го направиш?
- Ами просто така реших. Надявам се, че е за добро. Мисля, че на този етап това е най-правилното решение за мен и семейството ми, както и за кариерата ми. Но не го правя спонтанно. Отдавна имах тази мисъл в главата си и беше единствено въпрос на време нещата да станат официални. Честно казано, очаквах повече от хората, с които се бях обвързал, след като напуснах "Интерперформансис". И в момента дори не съм съвсем доволен, въпреки че имам отбор, условията може да се каже, че са добри, но лично аз очаквах повече. Не че се оплаквам. Вече се интересувам единствено от здравето си и това на близките, всичко останало ще се нареди по един или друг начин.
- Питам те, защото в началото на годината, когато Лучано Капикьони гостува в София, той отправи тежки обвинения по твой адрес и дори заплаши, че едва ли не ще те изправи в съда...
- Да, така беше. Но всичко между нас вече е изчистено. Няма недоразумения, а колкото до тогава, аз считам, че историята бе раздухана повече от необходимото в медиите. Както и да е. По принцип не обичам да се обръщам назад. Гледам пред себе си и това, което ми предстои. Разговарял съм с Капикьони, както и с останалите мениджъри във фирмата и въпросът е приключен. Тогава Лучано не му хареса, че реших да се разделим, но ето че сега пак ще работим заедно. Пък и в крайна сметка баскетболът е бизнес.
- Отшумя ли напълно контузията, която получи в мача срещу Финландия в София от евроквалификациите?
- О, да. Въобще не й обръщам внимание на ръката. Когато играя, вече дори не се сещам, че съм претърпял операция. Чувствам се добре физически и психически. Вярно е, че ми се насъбраха доста инциденти в последно време, но какво да се прави, случва се човек да изпадне в подобна дупка (смее се).
- Говориш за случката, при която бе блъснат от мотор в центъра на Гранада...
- Ами така е, ама на мен още тогава ми стана много забавно. Да те ударят със скутер насред централната част на град като Гранада, и то точно мен... Какво да кажа. По-добре да се посмеем. Нали се размина без последствия.
- В ръката ти заради счупените костици бе поставена пластина. Трябва ли да я махнеш след време?
- Пластинката е вътре в самата кост. Засега не ми пречи и ако е необходимо да се отстрани, то това ще е по мое желание. Но аз не искам, защото все пак ще е нужно време, в което да отсъствам след това, докато зарасне. На този етап не ми се занимава с това. Ако трябва да се маха нещо, то по-скоро ще е някой пирон от тези, които сложиха при интервенцията в Испания.
Не ти ли станаха много пироните в тялото, имаш и в стъпалото заради друго счупване отпреди година и половина.
- Да не започнат да те засичат металните детектори по летищата, както при Ивет Лалова, преди да й извадят пирона от бедрената кост?
- Още не се е случвало (смее се), но ако започнат да ме улавят, тогава вече ще предприема мерки. Дано не се налага наистина.
- Разкажи нещо повече за Гранада. Доволен ли си от отношението към теб?
- Тук се чувствам добре. Спокоен съм, защото обстановката в отбора е много хубава. Клубът предлага страхотна организация, на изключително равнище и, честно казано, толкова професионално се работи само в Реал Мадрид, където, разбира се, помага значително самата марка и наложеното на пазара име. Но Гранада определено се нарежда веднага след Реал в испанския баскетбол от гледна точка на работата и отношението на служителите към нея.
- Как виждаш своята роля в тима?
- Не вървим особено силно в първенството, до момента все нещо ни куца, за да започнем да побеждаваме, въпреки че играем прилично. Лично аз искам и съм убеден, че заслужавам да получа повече време на терена. Но пък така сигурно си мисли всеки играч (смее се). Надявам се, че занапред ще почнат да разчитат още повече на мен, защото мисля, че тепърва ще показвам истинското си лице. Желая повече да се застоявам на игрището, правя всичко възможно това да се случи, но в крайна сметка, както дойде. Не се нервирам. Научих се да приемам препятствията, които ми поднася животът, по-спокойно и без толкова емоции.
- Как запълваш свободното време?
- Лесно и еднообразно (смее се). Синът ми вече е на годинка и месец, проходи и напоследък се улавям, че тичам предимно след него, а грижите май постоянно се увеличават. Това обаче е забавно и интересно занимание, защото той тепърва расте. Живеем в къща извън града и понякога ни доскучава, но не мога да кажа, че това е някакъв грандиозен проблем. Справяме се със съпругата ми.
