Филип Виденов няма да се връща в националния

Филип Виденов е последното знаково име, което всява респект, когато стане дума за баскетбол. Бившият капитан на националния отбор се върна да играе в България за Лукойл Академик. В същото време той заедно със съпругата си и двете им деца смениха доста държави. По правило Виденов никъде не се проваля, защото просто е такъв. Винаги критичен към себе си, Виденов не се притеснява да казва истината и за българския баскетбол. Пред „7 дни спорт" той говори за играта, семейството и бъдещето в спорта и живота.

- Как ти се отразява смяната на обстановката?

- Всичко е нормално. Трябва ми още време да вляза в системата на отбора и да правя нещата както трябва. Проблем е, че не знам какво точно трябва да се прави в защита и увисваме, както стана 1-2 пъти в първия мач. Организацията е отлична, а тези неща ще се оправят.

- Има ли шанс тази година за пробив в Европа?

- Да, но трябва да подобрим доста играта си. Има малки детайли, които обаче в края са важни, и трябва да се подобрят. Видя се, че бяхме в мача и имахме шанс да спечелим. Трябва да се оправят малки неща и всичко ще е наред. - Лесна ли е промяната от Испания към България? - Доста по-различно е. Треньорите са други, за различни неща става въпрос. Аз съм достатъчно опитен и се надявам да направя по-бързо този преход.

- Защо по-младите ни играчи излизат за година-две и после се връщат в България?

- Там е много трудно. Аз съм навън от 18-годишен и не ме поставят толкова като българин, колкото като играч, който играе в Европа. Трудно е да се пробие. Повечето играчи нямат гръб, треньорите не им гласуват такова доверие, важно е да имаш агент, който да ти помогне в трудните моменти. Освен това българското първенство не е сред най-добрите и много от треньорите се плашат, че нашите играчи не могат да играят на толкова високо ниво. Така единственото място за доказване е националният отбор. А всъщност в България има достатъчно талантливи момчета, които могат да играят навън.

- В тази връзка, какво мислиш за представянето на националния отбор това лято?

- Там става въпрос за много неща и не мога да имам кой знае колко компетентно мнение. Изпуснахме добър шанс, защото другите отбори не бяха по-добри от нас. Това не е краят на света, дори е шанс да се започне от начало и да се направи нещо ново.

- Каква може да е твоята роля в това ново начало и затворена страница ли е за теб националния отбор?

- Да, като играч със сигурност. Казах го още миналата година, а преди това лято го реших 100%. - Нормално ли е младите български играчи да искат заплати по 5-6000 евро от нашите отбори - нещо, от което се оплака дори шефът на федерацията? - Честно казано, не съм сигурен кой е искал тези пари и колко са тези играчи. Това, че някой ги иска, не значи, че трябва да му се дадат. Друг е въпросът, че, каквито чужденци се взимат в България, по-добре да се дадат същите пари или по-малко на български играч, който да се развива. В същото време има спонсори и собственици на отбори, които си решават какво да правят. Федерацията им дава право да вземат определен брой чужденци и те търсят най-доброто.

- А правилно ли е да е така?

- Доста пъти съм казвал, че според мен не е правилно, защото така не се развива българският баскетбол. В същото време разбирам, че наличието на български играчи е ограничено, нямаме толкова високи момчета и клубовете търсят по-качествени играчи. Лично за мен четирима чужденци по едно и също време на терена са много. От това идва разликата и в националния отбор. Доста от момчетата, на които се разчита там, през сезона не са играли толкова в първенството и е нормално да не очакваме високи резултати. Закономерно националният отбор е там, където е сега

- Чувстваш ли, че си последният от поколението на лидерите след отказването на Тодор Стойков, Юли Радионов и Хриси Димитров това лято?

- Лидери - това е малко размито понятие. Може да си лидер и на 20 г. Всичко е въпрос на отношение и работа. От нашето поколение не останахме много, които да играем. Не е сигурно, че няма лидери. С толкова чужденци в първенството е трудно да се обособи някой лидер, който да има готовност да играе на по-високо ниво. Ще има достатъчно лидери, все някой ще вземе щафетата. Няма тайни в баскетбола и какво да измислим. Време е да се тръгне в правилната посока.

- Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал?

- Има доста неща, за които съжалявам. Всичко можеше да протече по различен начин не само за мен, а и за всички българи. Ние трябва да се борим с паспорта си. Не ни уважават като баскетболна нация и това ни е спъвало. За нас нещата стават по-трудно, отколкото за сърби, македонци и други. Каквото съм могъл, съм направил, другото е съдба може би.

- Смени доста държави. Къде ти и семейството ти сте се чувствали най-добре и къде би искал да живеете след края на кариерата ти?

- Винаги всичко е било на ниво. В Турция и Испания винаги ни е било удобно, а и на всички други места. Зависи с какво ще се занимавам след баскетбола. Харесва ми Америка и бих живял там. Иначе България си е България, може и тук да живея.

- Променят ли се приоритетите с течение на годините от млад играч, който мисли повече за себе си, до това да създадеш семейство?

- Разбира се, приоритетите са различни. Обстановката се променя и е за добро. - Чувстваш ли се успял човек? - Аз съм такъв, че винаги си поставям много високи цели. Затова в моята глава не съм успял толкова, колкото би ми се искало. Нямам право да се оплаквам за нищо, добре съм засега.

- Какво искаш от живота?

- Искам много неща, които мисля да запазя за себе си. В баскетбола искам да продължа да играя на високо ниво възможно най-дълго, а след това, ако може, да остана в играта, защото това го разбирам най много. Мисля, че мога да помогна много на младите играчи. Каквото трябва да стане, ще стане.