Феновете на ЦСКА почетоха паметта на баскетболния шеф Емил Коен вчера сутринта. Привържениците на "червените" реагираха светкавично и още предишната нощ бяха поръчали огромен плакат с лика на загиналия Коен, на който пишеше: "Емо Коен, завинаги един от нас".

Ултрасите под ръководството на Димитър Ангелов - Дучето закачиха плаката точно срещу входа на съблекалнята на "Армията". Фенове веднага започнаха да поднасят цветя пред лика на баскетболния шеф на ЦСКА.

Събитието измести основната причина, за която се бяха събрали фенове и журналисти - първата тренировка на футболния отбор. Играчите на ЦСКА също видяха плаката и тръгвайки за кроса в Борисовата градина се спираха и с тъжен поглед продължиха заниманието си. "Лошото е, че баскетболният отбор се крепеше на един човек и след неговата кончина всичко може да тръгне надолу.

Г-н Коен даваше всичко от себе си, загубихме един истински лидер", коментира Дучето.

"Все още съм в шок. Не мога и не искам да го повярвам. Все чакам телефонът да ми звънне. Той ми звънеше по 20 пъти и от вчера не звъни и всеки път като звънне, поглеждам с някаква надежда, че е грешка. Коен имаше ужасни амбиции да види ЦСКА на върха, едва ли не европейски шампион и си го мечтаеше, и си вярваше, а най-важното е, че нещата се случваха. За зла участ му казах да не карат през нощта, а той отвърна, че сега е по-спокойно и няма проблем. Това е първо човешка трагедия, а след това и другата - за спорта, баскетбола и ЦСКА, коментира вчера Росен Барчовски. - Видях с очите си как един отмиращ спорт като женския баскетбол напълни залите и доведе до екстаз хиляди хора. Видях с очите си подписани договори на хора от НБА като Баркли, Бракстън и Даяна Джексън.

Видах с очите си как ЦСКА влизаше в Евролигата, просто беше въпрос на дни. Това са все неща, които се случваха. Видях, как се обадиха от УЛЕБ да ни канят. В момента чакаме инструкции тук от главния офис на "Коен Груп" в Ню Йорк. Ако стане най-лошото, да няма никакво решение или да има решение за закриване на ЦСКА, ще трябва отново битка. Уморен съм от тези битки и ми се искаше да вървим нагоре, а сега трябва да тръгнем пак от нулата. Моля се на Господ да не започваме пак от нула, но ако трябва, ще го правя, просто го чувствам като някакво призвание."