- Бранкице, играла си в националния отбор на бивша Югославия, два пъти си била европейска шампионка, имаш отлични качества. Как реши да приемеш предложенето на ЦСКА?
 - Хареса ми самата идея на ръководството, която ми бе представена - да се играе в Адриатическата лига, в Купата на Европа, да се изгради боеспособен състав, който да се бори да играе на всички възможни финали. Така че не мислих много върху предложението на "червените" и подписах с клуба още в деня, в който научих за целите на тима. Договорът ми е за две години и половина.

 - ЦСКА не е имал женски състав 30 години. Работата с напълно нов отбор и в напълно нова ситуация предизвикателство ли е за теб?
 - Бях наясно със ситуацията, при която се гради всичко от нулата, но мога да заявя напълно честно, че изобщо не ме беше страх да се обвържа с ЦСКА. За нас, баскетболистите, всичко е важно - историята, амбициите, конкретната ситуация, но въпреки всичко реших да пробвам и да видя какво ще излезе с този амбициозен проект на ръководството.

 - А познаваше ли някой от съотборничките си или треньорите преди да дойдеш в София?
 - Ами не (смее се). Не познавах абсолютно никого. Някои от баскетболистките ми бяха познати по физиономия, тъй като сме играли едни срещу други, но не познавах лично никого.

 - Значи все пак действително дойде в ЦСКА само заради самата идея?
 - Да. Това е важно за мен - тази идея ме плени и ме накара да дойда да играя в България. Надявам се да оправдая доверието на ръковоството и да помогна да реализираме амбициозният замисъл.

 - Имаше ли други предложения от чуждестранни състави преди да подпишеш договор с "армейците"?
 - Един италиански и един испански отбор имаха доста сериозен интерес към мен, но предложения от други отбори винаги има. И преди малко обаче ти казах - щом получих предложение от ЦСКА изобщо не се замислих и веднага избрах този отбор.

 - А как оценяваш отбора - ще изиграете 60 срещи през този сезон. Смяташ ли, че ще имате достатъчно сили да издържите надпреварата на три фронта?
 - Не вярвам сгъстеният цикъл да се окаже проблем. Проведохме два подготвителни лагера преди сезона, продължаваме да тренираме. Вече започнаха и мачовете ни, още преди месец. Сега през ноември ще ни бъде доста по-тежко, но не смятам, че ще ни бъде чак толкова трудно да издържим.

 - Ще играете по три срещи всяка седмица...
 - Е, да, но все пак сме 12 основни състезателки. Треньорът най-добре знае как ще завърти състава - кой колко ще играе, в кои срещи, къде... В общи линии не вярвам да имаме някакви поблеми.

 - Играла си в силния шампионат на Русия, как оценяваш българския баскетбол - смяташ ли, че е на достатъчно добро ниво?
 - Засега все още не съм запозната с баскетбола в България, тъй като играем само мачове в Европа, така че ще ти отговоря на този въпрос едва когато започне държавното първенство.

 - Свикна ли вече с живота в България, харесва ли ти София?
 - Много ми харесва тук, а София е един чудесен град. В България съм вече четири месеца, така че вече опознах столицата ви.

 - А липсва ли ти Сърбия?
 - Не, вече седем години играя в чужди отбори, така че съм свикнала да не съм си вкъщи. А и Сърбия е близо, така че това не е толкова голям проблем.

 - Какви са амбициите ти с ЦСКА?
 - Радвам се, че моите лични цели се припокриват с тези на клуба. Искам да спечелим първенството и купата, да играем колкото се може по-дълго в турнира за Купата на Европа, а в Адриатическата лига да завършим сред четирите най-добри. Все пак обаче най-важното е да се класираме за финалите в тези надпревари.