Последен домакински мач от световните квалификации по баскетбол за националния отбор на България. Мач, в който трябваше да "взривим" "Арена Ботевград". Мач, в който трябваше да летим. Не само Александър Везенков, Дий Бост и Станимир Маринов липсваха. Отборът изцяло го нямаше на терена. От край до край вилнееха само червени фланелки. Пробужданията ни бяха за миг и отново потъвахме.
Предварително знаехме, че този мач е без значение за класирането ни. Точно затова трябваше да бъде изпълнен със взривоопасни изпълнения от нашите момчета.
Източник: LAP.bg
Да, руснаците бяха добри. Дори много добри, но къде остана нашето протоводействие? Защо така лесно склонихме глава?!
И може би ще кажете "не са имали ден", "случва се", "следващият път повече". Но се замислете колко пъти сме си повтаряли точно тези думи за успокоение. И аз го правя често, защото безумно вярвам в таланта и способностите на тези момчета.
Вчера обаче те сякаш не вярваха в себе си и предварително се бяха примирили с поражението. Лъвските им сърца, които не позволиха на французите да си поемат дъх в "Арена Ботевград", сега не биеха в синхрон. Стрелби без мисъл счупиха таблото ни през второто полувреме, а руснаците не бяха дошли, за да ни жалят. Отвръщаха на всеки наш неуспешен опит с брилятна тройка или зашеметяващ пробив.
Източник: LAP.bg
Истината е, че няма с какво да се оправдаем. Най-вероятно с това, че някои от най-добрите бяха извън състава по една или друга причина. И какво от това? В редиците ни имаше други остриета, но и те не бяха готови да спрат устрема на гостите. Нима не можехме да им покажем какво значи залата да кипи от енергия под скандиранията "Българи, юнаци". Изглежда тези юнаци бяха забравили волята и отборния си дух в съблекалнята. Жалко обаче, че дори и след голямата почивка ги оставиха там.
Не играехме за впечатляваща победа, а за престиж в името на България. Всяко едно от достойнствата ни се изпари при крайното 104-60 в полза на Русия.
Източник: LAP.bg
Щяхме да се примирим със загубата, но поне да бе красива. От онези, в които си тръгваш от залата удовлетворен, че си дал всичко от себе си, без значение от резултата.
Летяхме, побеждавайки Франция у дома. С гордост заминахме за Русия и макар загубата, се борихме със зъби и нокти до последно. След месеци отново на собствен терен магията вече се беше изпарила. И ние не бяхме същите. Само феновете тайничко си мечтаеха за онези силни емоции на възхищение и гордост, че България е в елита на баскетбола.
Източник: LAP.bg
Не правете равносметки и не гледайте статистиката. Утре тази загуба ще е зад гърба ни. Да направим както всеки път. Да се вкопчим в онази мисъл, че и на нашата уличка някой ден ще изгрее слънце!
