Барчовски определи като грешка своето дълго мълчание в името на голямото ЦСКА, в името на идеята и със сляпата надежда, че нещата могат да се поправят и подобрят. Бившият вече наставник утопично е вярвал в здравия разум, морала и желанието ЦСКА да съществува, да се развива нормално и да заема подобавощото му се място в баскетболния живот у нас.
"З а мен беше особено трудно и тежко да продължа да мълча след последния си разговор с ръководство, но все пак изчаквах съветите на моя адвокат. Събрах ви, за да заявя, че състоянието на клуба е катастрофално, смятам дори непоправимо.
След многократните опити за контакт с президента Стерианопулос, едва на 5-и ноември успях да се срещна с него, предлагайки му нещо съвсем конструктивно, макар и в голям ущърб на моята заплата, но в името на съхраняването на отбора. Предоставих му и рекламен договор със сериозна компания, която да подпомогне финансово ЦСКА.
Вместо разумен диалог, отговорът беше повече от обиден. Разяснено ми бе, че през последната година нещата не вървели, медиите били срещу отбора, срещу президента и срещу спортния директор и тъй като не може смяна на отбора, решението е смяна на треньора. Целта е да се предизвика шок. Ако и това не даде резултат, то тогава инвестициите ще бъдат пренасочени другаде", заяви Барчовски по повод причините за неговото уволнение.
Бившият селекционер заяви още, че категорично се е противопоставил на освобождаването на Людмил Хаджисотиров през април, както и на неадекватното отношение и поведение към капитана Георги Давидов. Барчовски приема с голяма болка подигравката с Тони Дечев, когото е искал да задържи в клуба. Той не премълча и факта, че не е получавал заплата за последните осем месеца.
