„Тема Спорт" завършва своята поредица за легендите на българския баскетбол. За финал сме ви приготвили едно име, което няма нужда от представяне. За него знае цяла Европа, легендарният №12, който сложи край на впечатляващата си кариера преди 8 години - Георги Младенов.

Мнозина специалисти са категорични, че Жоро е изпреварил времето си. Че ако се родил 10-ина години по-късно, сега е щял да бъде не легенда на България, а на цяла Европа. Определят го като българския Джордан, човекът, който никога не се крие и винаги е готов да поеме отговорността в тежките моменти. Други обаче са на мнение, че той е успял, защото всички са играли за него. Не го харесват, защото е индивидуалист и непукист. Не сваля шапка пред никой и за нищо. Позициите си остават разнопосочни, но едно е сигурно - Георги Младенов е един от най-добрите баскетболисти, стъпвали по родните терени.

Още от най-ранна възраст Жоро е запленен от спорта. Роден левскар като дете съчетава футбола и баскетбола. Първоначално зеления килим го привлича повече и две години е част от юношеския състав на Левски. Първата е вратар, а във втората - нападател. Има записани голове срещу вечния враг - ЦСКА, но приключва с попаденията, заради майка си. Тя е категорична, че няма да позволи синът й да бъде ритан от другите и така баскетболъст става приоритет №1. Цели 25 години Младенов не се откъсва от оранжевата топка. От дебюта на 16, до последния мач, когато е на 41-а, Георги винаги заема центъра на вниманието. 11 титли на България, една на Тунис, 7 купи на страната... Куп реализаторски призове, признания от цяла Европа, множество успехи на родна и международна сцена. Единственото, което му липсва е голямо постижение с екипа на България. Може би именно за това и специалистите твърдят, че не е попаднал в точното време. Най-предното класиране си остава 7-ото място от 1989 година. По това време никой не е осъзнавал, че това ще е последното ни подобно позициониране в Европа и до сега...

Бляскавата кариера на Победоносеца трудно може да се опише в няколко реда. Три момента обаче се запечатват както в неговото, така и в общото съзнание на тези, които са имали честта да го гледат като играч. Първият е от 1993-а, когато като играч на Левски се изправя срещу Ямбол. Обстановката в зала „Диана" както винаги е взривоопасна. Домакините правят всичко по силите си, за да опазят №12. В един момент обаче те прекрачват границата и Георги влиза в словестна престрелка с резервната скамейка на съперника. В резултат, става спречкване с треньора на Ямбол Иван Чолаков. Домакините подават контестация срещу Младенов и искат наказание - той да не играе срещу тях в София. Такова обаче не последва и Жоро излиза срещу ямболии. Гостите подготвят бунт и демонстративно не пазят гарда, все едно не е на терена. Той от своя страна не им остава длъжен и „скъсва" мрежичката им. Легендата забива 150 точки, а Левски печели със 170-50. Рекорден мач и историческо постижение на звездата. Като актив, този на Младенов се нарежда на второ място във вечната ранглиста след 153-те точки, които Ерман Кънтер вкарва за Фенербахче в турското първенство през 88-а. Рекордът на българина обаче си остава неофициален, защото мачът е анулиран и резултатът непризнат. И въпреки това, постижението е показателно за това как Георги е приемал предизвикателствата.

Три години по-късно, Младенов е част от състава на Плама Плевен. Отборът играе в турнира Еврокъп и е в една група с гранда Реал Мадрид. За испанците играе не кой да е а югославската легенда Деян Бодирога. Датата е 19.11.1996-а. Залата в Плевен е изпълнена до краен предел, а двубоят е изключително драматичен. На полувремето авансът на домакините е минимален 51-50. След почивката обаче публиката е хвърлена в екстаз - плевенчани печелят с 93-84 и записват най-паметния си успех в историята. Сред основните играчи на отбора е именно Георги Младенов. Той компенсира липсата на късмет при изстрелите към коша със страхотно дирижиране на атаките. Раздава пасове като по конец и в крайна сметка към 18-те си точки добавя 8 асистенции и 6 борби.

За съжаление на самия Георги, а и на феновете му, краят на бляскавата му кариера настъпва насилствено. Това става в края на 2003-а година, когато той едва не загуби живота си. Младенов е играещ треньор на Спартак МВР и с тима на полицаите се изправя срещу бившия си клуб - Левски. По време на мача има скандал с масажиста на сините Кирил Стефанов, а след неговия край Георги отива в съблекалнята на съперника, за да се разясни с него. Следва сбиване, в резултат на което Младенов се озовава в Пирогов с прорезна рана в крака. Той е наръган от Стефанов под коляното на десния крак. Около сантиметър встрани и раната е щяла да бъде смъртоносна. Легендата остава жив, но с кариерата му е свършено. Той така и не успява да се възстанови и се налага да свали маратонките и да облече костюма на постоянен треньор.

За добро или лошо, Младенов така и не се завръща повече в Левски. Треньорската му кариера преминава през отборите на Балкан, Лукойл Академик и Берое, като за кракто се озова и в Мароко. Въпреки титлата със студентите от 2009-а, безспорният връх до момента за славния №12 си остава второто място с отбора на Балкан през 2008-а. Тимът от Ботевград отстрани именно Левски по пътя към финала, а това бе и бомбата на сезона по това време. Преди половин година Младенов най-накрая получи и бенефиса, който заслужаваше. Той игра с екипа на сините срещу европейския шампион Панатинайкос. Около 8000 зрители в „Арена Армеец" уважиха сблъсъка, а Левски извади номера му от употреба.