Президентът на родната федерация Атанас Тонев може би е най-подходящият събеседник след избора на новия старши треньор на мъжкия национален отбор. В интервю за "Топспорт" първият човек в българския баскетбол говори за проблемите и амбициите на този спорт у нас.

- Г-н Тонев, вие бяхте един от основните поддръжници на идеята чужденец да поеме мъжкия национален отбор...
- Кой каза това нещо?

- Така беше лансирано в медиите.
- Това, че в медиите се публикуват непроверени неща, е съвсем различно нещо.

- Добре, тогава как се стигна до избора на Константин Папазов?
- Тити беше един от кандидатите. Управителният съвет се събра и реши, че той е най-подходящият. Що се отнася до чужд специалист, това беше алтернатива. Израелецът Шарон Друкер отказа, а сърбинът Йовица Арсич искаше по-дълъг договор. Ако му го бяхме предложили, най-малкото щяхме да бъдем разкритикувани от всички участници. Условието на федерацията беше новият треньор да подпише договор за три месеца.

- Мислите ли, че новият селекционер ще успее да подготви отбора за европейските квалификации, тъй като има много малко време?
- Първо искам да кажа, че това е въпрос, който трябва да задавате на треньора. Моето мнение, че ще бъде много тежко. Босна и Унгария са тежки съперници, които обаче не са непреодолими. Има нещо, което малко журналисти знаят. Българският национален отбор по баскетбол няма календар. Лятото тимът няма фиксирани дати за срещи. Не сме като другите колективни спортове. В този ред на мисли според мен Тити има достатъчно време.

- Съгласен ли сте с идеята на Папазов в отбора да има чужденец?
- Според правилниците на ФИБА-Европа в отбора има право да използва само един чужденец в международни срещи. Става въпрос за титулярите. Ще призная, че в момента много куцаме откъм гардове и центрове. Наистина ни трябва едно класно попълнение, което да запълни тази дупка. Кое ще бъде обаче решава треньорът.

- Ако българският национален отбор привлече чужденец, това трябва да стане с пари. Федерацията може ли да си го позволи?
- Ако трябва да бъда честен, такава готовност нямаме. Въпросът обаче не е до пари. Федерацията по баскетбол има средства. Въпросът е дали трябва да ги хвърляме за тази цел. Ако при нас дойде класен баскетболист от водещ европейки клуб, ще иска поне 50 хиляди евро заплата. Добре, ние ще му я дадем. Представете си обаче в същия момент, че Филип Виденов стигне върховата си форма и се превърне в ключова фигура за отбора си в Испания. Тогава той ще има пълното право да иска същата заплата, която даваме не чужденеца. Федерацията ще изпадне в цугцванг, тоест няма да има полезен ход.

- Как ще се отрази идеята на Папазов за голям треньорски щаб по модел на НБА и обяви ли той помощниците си пред федерацията?
- Това също е много спорен въпрос. В международните състезания, по изискване на ФИБА, всеки отбор има право на 18-членен екип. Това означава петима титуляри, седем резерви и пет-шест членове на екипа. Тити иска четирима помощници. В това няма нищо лошо, но къде отива лекарят и мениджърът, например? Що се отнася до помощниците на Тити, федерацията не може да му каже нищо. Има треньорски съвет, на който трябва да бъдат обявени тези наставници.

- Защо волейболът, който в последните години беше разкъсван от скандали, постигна невероятни успехи на световна сцена, а баскетболът, където всичко е тихо и спокойно, не може?
- Това са два много различни спорта. Аз, например, съм на мнение, че ако Матей Казийски беше станал баскетболист, в момента щеше да е в НБА. В същото време Пламен Константинов нямаше да го викна и в националния отбор.

- Защо?
- Защото няма добра двигателна система.

- Къде е мястото на българския баскетбол в Европа?
- Аз съм болен оптимист и смятам, че мястото ни е сред първите десет.