Българският баскетбол вероятно е най-ефективното действащо депо, от което американски баскетболисти тръгват с българско гражданство към отбори на Европейския съюз, съобщава вестник "24 часа".

Това показва проучване на в. "168 часа", започнато в средата на февруари, три седмици преди лидерът на РЗС Яне Янев и оглавяваната от него комисия "Първанов-Марин" да изнесе данни за корупционни схеми в спорта и в частност в баскетбола.

Говори се за суми от по 110 - 150 хил. евро

за всеки документ за българско гражданство, който дава правото на играча да бъде менажиран в някой от силните европейски отбори. Там той се регистрира с българския си паспорт като гражданин на Европейския съюз. Според Янев става дума за даване на подкупи за десетки случаи в спорта, като в тях са включени и баскетболистите. Против главоломно растящата привилегирована натурализация и за проблема, който тя създава за баскетбола изобщо, открито говори в интервюто си капитанът на националния тим Филип Виденов. Преди година заради изваждането на "горещия картоф" на Виденов е поставена забрана за разговори с журналисти.

Това става в момент, в който капитанът задава въпросите:

дали натурализацията трябва да бъде така безразборна; каква е връзката на новите "граждани" с държавата; колко един такъв натурализиран играч е прекарал в страната. "Все едно някой е пуснал реклама - ако искате паспорт, елате и си вземете!", категорично заявява в интервю капитанът на националите.Стига се дори до парадоксалното положение, в което от Българската федерация по баскетбол категоричнода отричат,че Седрик Симънс е получил второто си гражданство, докато във всички баскетболни сайтове, работещи професионално и следящи изкъсо играчите в Европа, срещу името на баскетболиста е изписана двойната му принадлежност - американска и българска. Хора, които са близки до спорта, твърдят, че сумата от 110-150 хил. евро за паспорти е достатъчно компенсируема на следващите етапи от кариерата на състезателя в по-силни и далече по-платежоспособни западни тимове.

Проучването на вестника показва, че през последните шест години - от 2006 до 2011 г.,

през българските баскетболни отбори са минали 62-ма американски играчи

(средно по 10,3 баскетболисти на година), като мнозинството от тях са тъмнокожи. Точно те правят спорта по-зрелищен. Но едно от изискванията на Закона за българското гражданство е минималното 5-годишно пребиваване начужденец в страната. Пресмятанията за десетимата янки показват, че болшинството от тях не са се задържали у нас за повече от 28 месеца, време напълно достатъчно, за да бъде уредена покупко-продажбата, да се извадят документите за българско гражданство и населението на страната да се увеличи с един неограмотен състезател. За атлети, които са особено важни за развитието на българския спорт,административните дела, разбира се, са със съкратени срокове.

Тук обаче излиза любопитен факт - от всичките баскетболисти, придобили в последните 2-3 години български паспорти, само един е бил със значителен принос за националните гарнитури в този спорт - Ърл Роуланд. Той е играл за националния тим на България. А с това джентълменско поведение си е спечелил огромното спортно уважение и аплаузите на публиката. Във всички случаи предложението за натурализацията на такива спортисти се прави от Министерството на физическото възпитание и спорта до Министерството на правосъдието. Следва издаването на държавния указ от президента.

Общият набор от задължителните документи надхвърля дебелината на средно голям класьор в счетоводство.Сред тях е и документът за владеене на български език, издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома за завършена степен на образование в Република България(основно, средно, колеж или висше)."Повечето от тези момчета нямат дори и елементарни познания по български език - категорично заявява един от действащите в момента съдии.

За тях е достатъчно внимателно да следят играта и понеже са професионалисти, на терена нямат никакви ядове по време на мачКак точно се оправят във всекидневния живот ми е много трудно да кажа."

"168 часа" успя лично да се убеди в това твърдение по време на мача на баскетболните ни звезди в "Арена Армеец". Единственият натурализиран гражданин от общо осемте тъмнокожи баскетболисти в софийската арена бе Андре Оуенс.

Още на влизане в залата, а след това по време на разгрявката "размених" няколко думи сиграча на "Лукойл-Академик", пожелавайки му умишлено отборът му да загуби този мач. Широко усмихнат Андре отговори "Блягудариа многу". В хода на срещата се оказа, че речниковият му запас се изчерпва още с "Дай, дай!" и "Бий, бий!"

За десет атлети, пристигнали от Щатите, "168 часа" по безспорен начин установи, че

притежават и български паспорти

С двойното си гражданство и след известен престой у нас, всеки един от тези баскетболисти спокойно може да продължи кариерата си, при това със значително по-добро заплащане в който и да е европейски тим. Там те могат да попълнят тима, без техният произход или американски документ да противоречи на квотния принцип за участие на чужденци в тима. В различните страни от ЕС правилата за играещите чужди граждани са различни. Но един тъмнокож американец, та дори и на средно ниво в Америка, никога не е излишен в който и да е отбор. Това също обяснява стремежа на българските тимове да имат точно такива състезатели. Те са гаранти да се спечели националната титла, но също биха улеснили участия на по-високо равнище в Балканската лига по баскетбол или клубни турнири. От друга страна, какво правят треньорите на тимове, които не са в състояние, като баскетболните грандове "Лукойл" (трима янки от петима чужденци) и "Левски" (четирима американци от петима чужденци), да си купят двуметрова тъмнокожа атракция? Какъв е мотивът и на играчите, ако покупките на чужденци и натурализацията продължава с досегашното темпо? Какво ще мотивира младите играчи да продължават в спорта,какво би карало треньорите да работят повече и по-добре, за да произвеждат кадри? Всъщност питанията не са чисто баскетболни, защото ситуацията с говорещите слабо български език футболисти е далеч по-заплетена. За разлика от баскета обаче, където не е ясно кой, как и защо купува, в най-обругаваната игра поне има относителен ред в мениджмънта.

Как действа схемата

Единият от двата варианта, по който действа предполагаемата схема за натурализирането на американските баскетболисти, е построен на принципа "търсене-складиране-предлагане".В нея страната ни и българските отбори играят ролята на "депо", в което баскетболистите са ангажирани към своите тимове във времето, преди да получат и българско гражданство, и паспорт.

Преди това скаут в Щатите държи под око състезатели, които имат малки шансове за първенствата на Америка, но са достатъчно добри и апетитни за европейските отбори. Човекът зад Атлантика поддържа връзка с българския си колега в мениджмънта, който приема играчите временно, докато те изчакат паспорти. Мениджърите от континента са наясно, че от България могат да се купят вече готови играчи с европейски документи, за да бъдат подсилени отбори на една или друга позиция с американски баскетболисти. Макар и с двойно гражданство, те имат статут на граждани на Европейския съюз.Състезателите повишават цената си от момента, в който получат българското гражданство, и са готови за това да платят между 110 и 150 хил. евро.

Запознати твърдят, че тази сума се възстановява и дори носи печалба, след като кариерата на играчите продължи извън България.Според запознати българският мениджър печели и втори път при продажбата на баскетболиста в европейските тимове.Такава или подобна на тази е и схемата, по която се действа и в други спортове. За момента ЕС не е въвел конкретни правила, ограничаващи успешния бизнес и мениджмънт на спортисти извън границите на Европа.