Отбелязахме 100 години баскетбол в България. Отличихме най-добрите и най-заслужилите. В една специална вечер поставихме играта с оранжевата топка на пиедестал. Време е обаче да си зададем въпроса какво постигнахме и какво не успяхме.
Истината е, че може да се похвалим с велики баскетболни личности като Георги Глушков, Атанас Голомеев, Атанас Тонев, Ермила Попова, Валентин Лазаров, Александър Божков, Иван Евстатиев, Симеон Варчев, Константин Папазов. И накрая стигаме до новото поколение състезатели, сред които се отличават Александър Везенков, Александър Янев, Божидар Аврамов, Златин Георгиев, Иван Лилов, Йордан Бозов, Павел Маринов, Станимир Маринов, Станислав Говедаров, Тенчо Банев, Христо Захариев, Чавдар Костов и още много други.
Източник: Фейсбук
Респект към всички тях. Техните успехи са доказателството, че д-р Джеймс Нейсмит ни е заразил истински с вируса наречен баскетбол.
100 години минаха, а сега накъде? Иска ми се да вярвам, че най-доброто за родния баскетбол предстои. И не медалите, купите и титлите ще бъдат най-ценното, а пълните зали. Точно както преди време, когато всеки жадуваше да отиде на баскетболен мач и да вдиша от препотения въздух в залата, за да се зареди с енергията, която бушува във всеки състезател.
Време е да си признаем грешките, защото за да се развиваме, трябва да спрем да докосваме с пръсти дъното. И всичко трябва да започне от най-малките. Да им създадем искрицата в очите и да ги мотивираме да разперят криле на терена.
Много пъти сме чували, че трябват генерални промени в българския баскетбол и това не са само празни приказки. Защото ако искаме след време да се гордеем със следващото поколение знамени баскетболисти в историята ни, трябва да ги убедим, че има смисъл да влязат в залата и да грабната топката. Да им разкажем, че няма да е лесно, че трудните моменти със сигурност ще бъдат повече от звездните, но си заслужава.
Затова трябва да заразяваме онези, които ще имат смелостта да продължат да пишат следващите 100 страници баскетбол. И накрая с гордост да се подпишат с думите: "Аз бях част от това дело".
Личният пример е двигателят, който ще задвижи машината. Повярвайте. И го предавайте на децата си. Водете ги по-често на мачове, създавайте им афинитет към спорта и ги вдъхновете да опитат. За да няма пустеещи зали, ръждиви кошове и изгнил паркет. Не чакайте утре, направето го днес. За вашите деца. За бъдещето им. За да имаме баскетбол поне още 100 години.
