Че има проблеми в работата с подрастващите футболисти у нас, не е дори вече и обществена тайна, а изказана позиция. Ситуацията е ясна - футболните клубове обвиняват държавата, че не могат да инвестират в модерна база, тъй като на практика не са собственици на игрищата и стадионите. Властимащите обаче нито желаят да подобрят условията за спорт сред децата, нито искат така лесно да се откажат от апетитния пай, наречен "спортни бази в България".

"Топспорт" реши да провери каква е ситуацията в съседна Сърбия - страна, раздирана от войни, ембарго, разцепления - но въпреки това децата там имат възможност да се развиват и да покажат на какво са способни в отлични условия, които не отстъпват по нищо на западните им събратя.

Допитваме се до колегата от белградския всекидневник "Курир" Деян Петкович кой отбор в западната ни съседка разполага с най-добрата база и отговорът му е категоричен - Партизан. Дори най-разпалените разкази обаче не са в състояние да опишат това, с което разполагат децата от школата на "гробарите". Тренировъчният комплекс е разположен на обща площ от 10 хектара в западната част на Земун, в близост до две големи пътни артерии и летище Белград.

Спортният център "Телеоптик", както е официалното име на базата, разполага със 7 идеално затревени терена с естествено покритие, 2 терена с изкуствена трева последно поколение, като всичките 9 игрища имат и изкуствено осветление. Централната сграда на комплекса е с обща площ около 4000 кв.м, а в сутерена са разположени сауна и фитнес-център с най-съвременно оборудване.

За спортистите, които се подготвят в "Телеоптик" (техният общ брой е около 600), има и зала за забавления, в която има маси за билярд, джаги, шахмат, дартс и др. На приземния етаж е ресторантът с тераса, а на първия етаж на сградата са разположени медицинският център със специални помещения за кинезо и хидротерапия, зала за съвещания, официална зала за гости, административен блок, помещения на Управата на ФК Партизан.

Сградата разполага с 19 апартамента, от които 5 са на разположението на треньорския щаб на "гробарите", а на мансарда има помещение с тераса за дневния отдих на спортистите.

Центърът "Телеоптик" има собствена кухня, в която храната се подлага на контрола на специалисти по хранене.

"Нашият спортен център почти винаги е база за подготовката на националния отбор на Сърбия, като досега никой от тях не се е оплакал нещо да му липсва. В "Телеоптик" са идвали много известни хора от света на спорта, а при посещението си Ленард Йохансон и Мишел Платини бяха удивени от условията и на няколко пъти бяхме дадени за пример как трябва да се инвестира в спортните центрове", обяснява директорът на школата Неделко Костич пред "Топспорт".

"През 2004 г. школата на Партизан бе обявена за №1 в Европа след тази на Аякс, което само по себе си говори достатъчно. Всяка година в първия отбор при мъжете се включват по няколко юноши, които скоро заиграват в тима", разказва още Костич.

Интересувам се от това как се изготвя програмата на ДЮШ на "гробарите", като предположението ми е, че се използват взаимствани от западноевропейските клубове правила. Оказва се обаче, че всичко в школата се организира по собствени правила, като предвид се взима опитът на треньорите и ръководните кадри.

"При нас майсторството се признава като най-голямата сила на футболистите и на клуба като цяло, тъй като ако започнем да налагаме деца, чиито родители искат да ги пробутат напред изкуствено, те рано или късно ще покажат, че нямат нужните качества", пояснява Костич.

В школата на клуба работят 10 треньори. Всички от тях са бивши футболисти, а имат и висше образование за специалисти в ДЮШ. Допълнителен опит им дава и работата с мъжки отбори, като повечето от тях са водили първодивизионни тимове преди да постъпят на работа в комплекса "Телеоптик". Въпреки че това не е най-важното, на което да се държи, отборите от школата на Партизан всяка година печелят най-голям брой титли и купи в Сърбия.

Стигаме и до най-важния въпрос - финансирането. Оказва се, че клубовете сами поддържата спортната си база и не получават нито динар от държавата. Нито на национално, нито на местно ниво.

"Клубовете в Сърбия все още не са приватизирани и са граждански сдружения - държавата може да реши кога да им бъде позволено да бъдат продадени, но няма пряк контрол върху тях, нито има представител в ръководните им органи", обяснява колегата Деян Петкович. На недоумението ми как тогава се финансира такъв огромен спортен комплекс, се оказва, че отговорът изобщо не е труден - трансферите.

"Само в последните 5-6 години Партизан е продал футболисти, които покриват разходите на клуба за години напред. Данко Лазович премина в ПСВ Айндховен за 7 млн. евро, преди него Матея Кежман бе продаден на холандците за 28 млн. тогавашни немски марки. Само тези два трансфера са достатъчни, за да се осигури бъдещето на клуба за достатъчно голям период.

В договорите им пък има клаузи, които позволяват Партизан да печели и при техни следващи продажби. Да речем, че в школата са вложени 25 млн. евро, то съвсем скоро те ще се изплатят и спортният център ще започне да носи абсолютно чиста печалба.

Държавата обаче не пречи на клубовете да строят бази, терени. Например ако ЦСКА бе сръбски клуб и "армейците" искаха да построят нов стадион на мястото на "Българска армия", нямаше да имат никакъв проблем. Стига да си намерят финансиране, а да не чакат от държавата", разяснява сръбският журналист.

Обяснявам ширещата се у нас представа или по-скоро опасение, че стадионите ще бъдат превърнати в търговски центрове. "А не е ли именно това целта на всеки клуб? Да се издържа сам от продажби и маркетинг. Какво като ще има магазини и ресторанти? Нима на "Олд Трафорд" няма "Ред Кафе", музеи, стаи, които се дават под наем...", контрира ме Петкович.

Връщаме се на темата за ДЮШ. Питвам директора на школата на Партизан какви проблеми имат там и изобщо не се учудвам, когато получавам отговор "Никакви!"

"Проблеми при нас не съществуват. Предвидено е абсолютно всичко. Няма нещо, което да липсва. Има условия за прекрасна работа. Резултатът от това трябва да бъде готови играчи, които да заиграят в първия отбор на Партизан. А оттам - в Западна Европа, като евентуалните им трансфери носят сигурна печалба. Нека ви дам за пример Стеван Йоветич - той дойде в нашата школа още като дете, а вижте сега - цяла Европа се надпреварва да предлага оферти за него", хвали се Костич.

Ръководството на "гробарите" пък наскоро е взело решение да започне строеж на специален хотел в близост до "Телеоптик", който да е предназначен само за нуждите на ДЮШ.

В Партизан всичко е като в приказка, но в цяла Сърбия не е така. В Цървена звезда все още са далеч зад вечния съперник, като "червено-белите" имат "само" четири-пет изкуствени терена и хотел за нуждите на мъжкия тим. "Звездашите" обаче са амбицирани да осигурят същите условия за юношите си.

Всички клубове се опитват да подобрят с каквото могат базата. Но не винаги успяват, тъй като не всички имат финансовата мощ на грандовете. Войводина обаче също е изградил наскоро чисто нов спортен център с отлични условия - подобни на тези в "Телеоптик". От продажбите на Бранислав Иванович, Стефан Бабович и Иван Стефанович ОФК Београд е построил цял комплекс от помощни терени с изкуствена трева последно поколение.

Останалите клубове в страната не успяват, тъй като нямат нужните финанси. Когато бъдат приватизирани обаче това ще се промени, сигурен е колегата Петкович, защото в продажната цена влизат и приходящите към клуба спортни бази и бъдещите собственици ще могат свободно да строят за нуждите на школата.

Що се отнася до качеството на треньорите, винаги има какво още да се желае, признават в Сърбия.

"Скаутингът ни е много лош. Сигурен съм, че нито един треньор от школата на Партизан или Звезда не знае дали случайно в някое градче или селце някъде на границата с България няма някой страхотен талант. Докато всеки скаут на Арсенал веднага ще ти каже кой наш юноша ще стане качествен футболист. Преди два дни тук бе и скаутът на Манчестър Юнайтед за Източна Европа Будимир Вуячич, който отново наблюдаваше играчи за "червените дяволи", признава ми Петкович.

И така стигаме до логичния извод - ако за децата има нормални условия за развитие и те развият потенциала си, всичко това се изплаща достатъчно добре, като
носи и немалка печалба. Защото е видно, че европейските грандове не пестят пари, когато става въпрос за наистина качествени играчи.