Сръбският футбол винаги се е славил с двете си емблеми - Цървена звезда и Партизан, аналог на ЦСКА и Левски в шампионата на западната ни съседка. Двуполюсният модел и хегемонията на двата гранда обаче бяха разрушени към края на 90-те години от малкия отбор на Обилич, който също както ловешкия Литекс успя да се окичи със златните медали в първенството, оставяйки зад себе си иконите на местния футбол.

Клубът, който е основан през 1924 година, носи името на героя от епическата поезия Милош Обилич, за когото се смята, че е убил турския султан Мурат в битката при Косово поле през 1389 година. След Втората световна война обаче името "Обилич" е забранено от властта и до 1952 година клубът играе под името Чубурац.

Желко Ражнатович-АрканБурният възход на белградския отбор започва в началото на 90-те години, когато клубът е собственост на прочутия Желко Ражнатович-Аркан (на снимката вляво), който е обвинен от Международния трибунал в Хага за престъпления срещу човечеството.

Най-големия си успех Обилич постига през сезон 1997/1998 година, когато става шампион на Югославия с две точки преднина пред Цървена звезда и цели 16 точки пред другия сръбски гранд Партизан. През следваща година пък шампионатът е прекъснат на 14 май заради бомбандировките на НАТО над Югославия, което лишава отбора от дублиране на титлата.

Днес обаче от славния и страшен Обилич е останало само едно име. Шампионите от 1997 година убедително държат фенера на колоната на класирането във втора дивизия и стремглаво са се насочили към още по-нисше ниво на футбол.

Истинската картина на сегашното състояние на клуба рисува атмосферата, която владее стадиона на Обилич. Картината е почти апокалиптична, разрухата цари навсякъде.

Никъде не се забелязва жива душа. Или поне на пръв поглед. От време на време само някоя птичка каца на терена, където доскоро падаха на колене Цървена звезда и Партизан. От останалите домашни любимци на стадиона се срещат още и котки, а разпилените наоколо кокали показват, че тук защита от лошото време са намирали и бездомни кучета.

"Дори някой да иска да инвестира в сръбския футбол, той няма гаранции, че ще успее да постигне нещо, тъй като фактически няма да дава пари за нещо свое"

"Положението е такова, защото футболните клубове в нашата страна са публични дружества и все още не са приватизирани, обяснява сръбският колега Гойко Филипович от белградския вестник "Курир". - Дори някой да иска да инвестира във футбола, той няма гаранции, че ще успее да постигне нещо, тъй като фактически няма да дава пари за нещо свое. Държавата пък от своя страна няма желание да полага кой знае какви грижи за спортните обекти. Чакаме приемането на нов закон за спорта, регулиращ приватизацията на клубовете, след което се надяваме да се увеличат възможностите за прилив на свежи пари в сръбския футбол, както виждаме, че става в последните години в България."

В момента някогашният клуб на Аркан няма пари дори за заплати на футболистите, камо ли за поддръжка на един от най-добрите спортни обекти в Сърбия.

Единствената следа, която подсказва, че първата дама на попфолка в Сърбия - Цеца Величкович, вдовицата на Аркан, е била собственик на клуба, пък е рекламата "Цеца мюзик" зад полуразрушените резервни скамейки.

Както разбрахме, някогашната шефка на Обилич чисто и просто е вдигнала ръце от клуба, въпреки че се говори също, че по един или друг начин Светлана Ражнатович, както е истинското име на Цеца, продължава да помага на шампионите от 1997 година и днес.

Всъщност живата икона в сръбската музика продължава да се води президент на клуба, но фактически всичко по организационната част се върти от изпълнителния директор на клуба Любинко Йевтич, който заема този пост повече от десетилетие.

Туристическият ни оглед на стадиона на местността Врачара обаче изненадващо е прекъснат дотук от едно, по неговите собствени думи, "служебно лице", което се появява от нищото. Нисичкият тъмничък пазач или чистач в продрана фланелка на Обилич, който не пожела да се представи, любезно ни помоли да напуснем стадиона.

- Няма нищо да ви кажа... Вие журналистите пишете какво ли не за Обилич. Иди сега се обади на треньора и чак тогава се върни отново, заявява господинът.
- Кажете ни поне можем ли да намерим тук някой от шефовете на клуба?
- Абе няма нищо да говоря, не искам да ти давам интервю, вие правите от една-едничка дума цели скандали - упорито продължава служебното лице.

Напускаме съоръжението с надеждата, че българското правителство ще прояви повече желание, за да може нашите спортни обекти да избегнат апокалиптичната картина на стадиона на Обилич. И че условията за футболна подготовка и в България, и в Сърбия ще се подобрят, за да може отборите ни отново да мерят сили с най-добрите в Европа.

ОТ ОБИЛИЧ В БЪЛГАРИЯ:

  • в ЦСКА - Иван Литера, Саша Мъркич, Ненад Лукич, Саша Ковачевич, Драган Шарац
  • в Левски - Ратко Достанич (треньор); Саша Симонович, Нешко Милованович, Мирослав Савич, Саша Зимонич
  • в Литекс - Небойша Йеленкович, Марян Живкович
  • в Нафтекс - Саша Вицикнез
  • в Славия - Кузман Бабеу
  • в Беласица - Нешко Милованович, Мирко Бабич
  • във Вихрен - Зоран Цветкович