Предраг Пажин се завърна в България, след като прекара няколко сезона в Турция, Украйна и Китай. В началото на март сръбският бранител с български паспорт подписа договор с втородивизионния Локомотив (Мездра). Пажин, който на 14 март навърши 35 години, е сигурен, че отново ще играе в родния елит, след като вече е носил екипите на Левски и Спартак (Пл). Бившият национал даде интервю за читателите на „Топспорт".

- Предраг, какво те накара да се завърнеш в България?
- Георги Бачев е главният виновник. Той ми се обади през зимата и много лесно ме нави да премина в Локомотив (Мездра). В България съм прекарал най-добрите си години. Сега също се чувствам отлично. Живея със съпругата си в София, имаме си апартамент.

- Да, но в Мездра не получаваш ли по-малко пари от Китай?
- Парите вече са без значение за мен. Натрупах ги. Докато бях в Левски, в националния и в Китай, спечелих доста. А и в украинския Шахтьор условията ми бяха отлични.

- Как се чувстваш като звезда на лидера в Западната „Б" група?
- Не съм звезда. Факт е, че ме уважават. Има много млади момчета, на които мога да бъда баща. Те се учат от мен в момента и съм доволен, че им помагам.

- Договорът ти е до лятото. После в каква посока поемаш?
- Оставам, защото ще играя в „А" група. Със сигурност влизаме и ще преподпиша.

- Ако те потърсят от някой друг отбор?
- Никой няма да ми се обади. Вече съм на 35 и съм свършил за големите отбори.

- Но сигурно ти се играе отново в Левски?
- О, не. Да не съм луд, че да се връщам там, където съм бил преди време. Това ще е крачка назад. Нямам подобна практика. Вижте кариерата ми до момента. Щом съм бил в един клуб, никога не съм се връщал в него.

- Може би още ти е мъчно за начина, по който си тръгна от „Герена"?
- Не съм обиден, но няма как да не ми е кофти, че ме пратиха в Турция. Казаха ми, че Люпко Петрович не ме иска и ме продадоха на Коджаелиспор. Не знам за каква сума, не ме и вълнува. Но после ми стана интересно как човекът, който уж не ме желаеше, ме привлече в Китай.

- В Турция не получаваше ли добри пари?
- Получавах, но общо взето си губих времето. Играех редовно, но не се чувствах добре там. Никога не съм харесвал турското първенство. Друго си е в България. Станах шампион и взех купата с Левски през 2000 г., което никога няма да забравя. Ако не бях в този клуб, може би нямаше да стигна до националния отбор. Сега обаче в Левски има подмладяване и аз не им трябвам.

- Не ти ли е скучно в „Б" група?
- Още малко ще поритам там. През есента ще ме гледате в „А" група с Локо (Мз).

- Жена ти Наташа подкрепя ли те от трибуните в мачовете на Локо (Мз)?
- Все още не е идвала на наше домакинство. Още не познава почти никого в България. Ще ме гледа в „А" група скоро.

- Ти си се забърквал в много скандали. Един от тях се разигра на „Олимпико" в Рим преди години, когато с Партизан гостувахте на Лацио. Защо шамароса Матея Кежман?
- Той си го заслужи. Без причина нямаше да го ударя. Тогава бе много изнервена ситуацията, всичко се случи в последната минута при 0:0. По това време лесно се палех.

- Кой бе най-силният ти мач за България?
- Евроквалификацията с Хърватия през есента на 2002 г. Победихме с 2:0, а трябваше да е 6:0. Не искам да си спомням за онова 0:6 срещу Чехия година по-рано. Още не мога да осъзная какво се случи в Прага. Играхме едно голямо нищо. Иначе и загубата с 0:5 на европейското от Швеция ми тежи, но тогава поне се старахме.

- Имаше дилема дали да играеш за България, или за Сърбия. Защо прие нашата покана?
- Преди световното първенство във Франция играх в 4 мача за „Б" националния отбор на Югославия. Иван Вуцов и Стойчо Младенов ме повикаха на разговори. Съобщиха ми, че искат да ме използват. Аз обаче имах покана и от Сърбия. Отидох до родината си, за да се срещна с генералния секретар на федерацията. Нещата обаче не се получиха. След това го убиха човека, кофти ми стана. Аз обаче нямаше да получа шанс да играя за Югославия. Те събираха група от 25 човека и сигурно щях да отпадна от списъка. Избрах България, защото при Стойчо Младенов щях да играя.

- Пресаташето на ЦСКА Игор Марковски те обвини, че си играл симулативно във вечното дерби през май 2000 г., когато бихте с гол на Гонзо в 90-ата минута?
- Това са олигофренски работи! Този човек е луд. Даже и не го познавам. Никога не съм продавал мачове - особено пък с ЦСКА. Това е невъзможно. Явно този човек искаше да се направи на голям. Целеше да вдигне напрежението преди срещата. Не се плаша от тези неща, свикнал съм с нападките и критиките. Винаги ще има хора, които ще са настроени срещу мен.

- В Китай също бе забъркан в скандал. Защо нападна съдията?
- През 2005 г. играхме на 1/4-финал в Шампионската лига на Азия. Загубихме с 2:7, а малко преди края съдията изгони наш футболист, който сега е в английския Чарлтън. После настана скандал, показаха ми червен картон, както на още един мой съотборник и на треньора. Аз плюх по съдията, но имаше поне 10 метра разстояние. Чудно ми е как така съм го уцелил от такава дистанция, защото той твърдеше, че съм го сторил. При тях е много обидно да ги наплюеш, за което ме наказаха две години да не играя в тяхната Шампионската лига. Обжалвахме наказанието, но нищо не стана. Както и да е, това е минало. Но съдията през цялото време свири за тях. Ние трябваше да сме на полуфинал, но не ни пуснаха. В първата среща бихме с 2:0, но този съдия се опитваше по всякакъв начин да ни ощети в реванша.

- Обиден ли си на Христо Стоичков, който, след като пое националния отбор, каза, че няма да разчита на сърби?
- Какво да го коментирам. Интересно ми стана, че след като каза това, после върна Зоран Янкович. Отметна се от думите си. Той си знае най-добре. Иначе съм горд от представянето си в националния отбор - играхме на европейско първенство.

- Какво ще правиш, след като приключиш с футбола?
- Ще поритам още 2-3 сезона, а после ще стана треньор. Това лято ще карам курсовете в НСА и се надявам да получа лиценз. Не забелязвате ли, че където играя, след това отборите влизат в групите на Шампионската лига. Така беше с Партизан, Левски, и с Шахтьор. Нищо чудно след 3-4 г. и Локо (Мездра) да е в Лигата и именно аз да съм треньор!

- Кога за последно си бе в Сърбия?
- Преди Нова година си ходих за кратко. Изгледах няколко мача от първенството, но останах потресен. Никак не съм доволен от качеството на шампионата. Единствено Партизан и Цървена звезда се опитват да играят футбол. Не искам да играя там. Смятам да завърша кариерата си в България.

- Къде са двете ти деца?
- Именно те бяха причината да се завърна в Европа. Сега съм по-близо до тях. Те живеят в Сърбия. Синът ми Стефан е на 13 години и тренира в школата на Синиша Михайлович. Той обаче е нападател. Анджела също си е в Сърбия, тя е още малка.

- Защо взе за жена украинка? Не ти ли харесват българките?
- Много са хубави вашите жени, но Наташа плени сърцето ми, докато бях в Украйна. Сега сме заедно и съм щастлив. Тя бе до мен в Китай, сега и в София сме заедно.

- А с колко българки си бил?
- С много. Загубих им бройката. Поживях си добре в България, но вече съм женен и сега мисля по друг начин.