Един от най-опитните наши специалисти Георги Василев завърши престоя си в Нафтекс. Опитният наставник подаде оставка след загубата с 0:1 от Видима-Раковски в баража за влизане в елита. Това, което Гочето разказа пред "Топспорт", показа, че е човек със стил. Тръгна си и не остави тутакси чувствата си към тима. Напротив, мъчно му е за футболния ни шлагер от 90-те години. Заради това специалистът говори дълго. За промяната на треньорското кредо в днешно време, за да оцелееш като наставник и за възможностите, които предстоят пред човек с неговата кариера.

- Г-н Василев, беше ли предопределено това, което стана с Нафтекс?
- Защо ме карате да излизат от моята уста неща, които се знаят от хората във и около футбола.

- Ще ви задам един наивен въпрос. Ако Нафтекс бе спечелил баража срещу...
- (Прекъсва елегантно.) Как да спечели? Всичко стана така, както искаха лицата, на които отборът пречеше. Те смятат, че най-големият проблем на българския футбол е Нафтекс. Карате ме да ви говоря направо. Случи се една предизвестена смърт. Не казвам, че Видима не заслужиха да влязат в елита. Но това дойде добре за тези, които не се нуждаеха от Нафтекс. Без да се хваля, но този тим продължи да съществува, защото аз поисках живот за него. Желанието на определени кръгове около клуба беше да се развива само детско-юношески футбол. Разбирам, че трябва да има подрастващи поколения в Нафтекс, но къде щеше да е представителният тим.

- Вие казахте, че е имало хора, които са искали Нафтекс да го няма. Как може да е вярно това, след като повече от десетилетие цял Бургас пълнеше с по 25-30 000 души стадион "Лазур" и се гледаха победи над Левски с по четири и пет гола, а ЦСКА пък бе бит насред София с 4:1?
- Аз точно затова си тръгвам с чиста съвест. Не съм от тези хора, които, като преминат портала, да забравят какво е било. Със сигурност никога не искам да ми се повтори такава ужасна година, каквато имах. Имам дълга кариера, но такова нещо не съм изпитвал. Да искаш да правиш нещо и никой да не прави нищо.

- Сега ще има ли път на Нафтекс обратно към елита или отива надолу към трета и още по-ниски дивизии - до пълното му изчезване или най-малко обезличаване?
- Нафтекс трябва да го има заради феновете, заради този Бургас, заради който казвате, че е препълвал стадиона в квартал "Лазур". Но за това дали ще го има, трябва да се изкажат отговорни хора. Аз направих жертвата, след като дойдох първо да спася тима от изпадане от "А" група в края на 2006 година. Беше вече невъзможно. Други на мое място щяха да си тръгнат и да кажат, че на са треньори за "Б" група. Вие сами ме питахте как ще се чувствам там, след като съм правил шампион освен Етър и грандовете Левски и ЦСКА. Ами аз имам чувство за дълг. И го направих. Но се сипеха канонади. Че сме купували мачове, че какво ли не. Говореше се, че два отбора са под една шапка. Но по-излишният тим бяхме ние. Натякваше ни се през цялото време. И въпреки това вървяхме напред. Баражите също бяха изиграни честно. Дебело подчертавам и от нас, и от Видима. И се стигна до най-безпроблемния за БФС изход. Проблемът е, че в Бургас има политически интереси, които толерират другия тим. От себе си съм доволен, защото, ако не бях вдигал шум около Нафтекс, сега отборът щеше да е със затихваща функция. Докато аз бях там, това не се случи. Проблемът на клуба според мен е, че след като нещо е било изградено през годините, не се е утвърдило като традиция, която да запази създадения стил. И в момента Нафтекс се срива като картонена кула.

- Вие като че ли сте орисан да ходите по отбори с проблеми?
- Ами, благодаря ви, че го казахте. Веднага се сещам, че когато поех ЦСКА, отборът беше на осмо място с 22 точки. В Левски, когато се върнах за втори път, Дамоклевият меч за мен бе елиминирането от Ливърпул и загубата в Смолян от Родопа.

- Хайде за загубата от Родопа левскарите да ви разкъсват, ама сигурен ли сте, че и за Ливърпул бе така?
- Ами, убеден съм. В един момент не се виждаше, че тимът играе в турнир за първи път от дълго време след Нова година. Броеха се грешките. Никой не виждаше, че сложих правилната европейска основа Левски да върви напред. Да вземе глътка европейско самочувствие. Което в последствие дойде добре дошло за отбора и за клуба като цяло.

- Говорите с носталгия. Сега, ако Мъри остане начело на националния тим, бихте ли се съгласили да поемете пак Левски или не може да мелите брашно с Наско Сираков и Тодор Батков?
- С Батков почти не се познавам. С Наско не съм в лоши отношения. Просто разбрах, че не съм искан.

- Да обобщим. Вие сега сте свободен. Вариантите са в по-голяма степен Черно море, Берое и в много по-малка Левски и националния тим?
- (Смее се.) И накрая от много столове ще съм на земята.

- Забравих и Германия?
- А, там вече нещата изглеждат необратими. В държава, в която всяко колелце се върти, ако изпуснеш момента да се вклиниш, губиш. Що се отнася до изброените от вас потенциални предложения, ако има от Левски или от националния тим, никой не би отказал. Но за "сините" ви казах, че няма смисъл да говорим празни приказки. А за националния - до мен няма да опрат. Благодаря ви на вас, медиите, че ме спрягате, но аз съм от неудобните хора за БФС. Не мога да бъда слуга и зависим човек.

- Може ли да дадете обяснение защо в световен мащаб треньорската професия става неблагодарна. Ето в Реал тръгнаха да гонят Капело, той може да ги направи шампиони и после да си отиде. В Милан Анчелоти бе пред гонене, а накрая спечели Шампионската лига?
- Аз ще ви допълня. Виждате ли какво прави Мауриньо? Той е много сериозен човек, но е принуден да се прави на клоун, за да оцелее. Той може да играе както в "Ковънт гардън", така и в "Болшой театър", ако неговият руски собственик Абрамович поиска. Проблемът е, че при спечелване на шампионската титла успехът е за тези, които се бият в гърдите. За футболистите и за треньора остава дребният пай. А при провал на преден план излиза наставникът. Вече никой не ти гледа дали си взел най-голямото отличие в страната или в Европа. Рийкард преди година взе с Барселона Шампионската лига, а сега може и да го изгонят. Друго е това, което направи Еме Жаке. След като спечели световната титла с Франция през 1998 година, реши да не се занимава с нищо друго, за да не се получи девалвация на най-високия връх, който е постигнал. Какво по-голямо има от това да направиш национален тим световен шампион!