За празните мозъци на пълните трибуни

Не, Даниил. Празните мозъци не са резултат от трудния живот. Категорично не съм съгласен с теб. Трудният живот сломява, прави човека по-кротък, по-смирен, по-сдържан. Кара го да се замисли, да направи равносметка. Тези с празните мозъци избуяват със своята неадекватност далеч по-често при охолен живот.

Не си прав, но и те разбирам. Докато аз размишлявах на дивана, ти се бореше смело срещу тенис еквивалента на бика с няколко живота. Тенис-бика, когото трябва да прободеш точно в сънната артерия, защото при него и акуратна стрелба в ахилесовата пета няма полза. Този испански бик ранява смъртоносно и на един крак.

Медведев за австралийците: Празни мозъци, животът им сигурно е много труден (ВИДЕО)

Руснакът негодуваше от поведението на феновете по трибуните

Вчера се случи нещо подобно. Ти успя да го тръшнеш, Даниил. Тръшна го майсторски, зловещо, величествено. Но не го доуби. Имаше своите три големи поредни възможности в шестия гейм на третия сет, когато можеше да пробиеш за 4:2 гейма (и 2:0 сета) и да приключиш бясната корида. Но не успя. Няма как да ти си сърдя, защото имаш лъвско сърце. Станах на крака в края на мача и те аплодирах, защото не ти пука за резултата, не ти пука срещу кого играеш. Ти просто играеш необременен. Както ти можеш - нестандартно, объркващо съперника, енергично, атрактивно.

След края на мача логично всички говореха за рекордната 21-а титла от Големия Шлем на Рафаел Надал, но не беше подминат и моментът, в който австралийската публика получи своя етикет - "празни мозъци с труден живот". И когато този етикет е даден от световния №2, който играе в Мелбърн втори пореден финал, е редно да се замислим. Дали не е прав.

Възпитаните и "дръпнали" в цивилизационно отношение австралийци отдавна са привилегировани да имат турнир от Големия Шлем, който макар и да няма стойността на останалите три (това е публична тайна, призната от куп велики шампиони), все пак успява да събира тенис каймака всеки януари. И като публика "със стаж", емоционалните и безпристрастни австралийци би трябвало да знаят, че бурните овации и неандерталски скандирания не кореспондират с удари в мрежата и такива извън очертанията на корта.

Източник: GettyImages

Все пак това е финал на турнир от големия Шлем, в който се разиграват не само близо 4.5 милиона австралийски долара (над 3.2 млн. щатски долара), но и историята. Това е джентълменски спорт, в който нивото на публиката много често влияе на нивото на самия двубой. Затова нека не съдим строго избухванията на Медведев и лютите му разговори със съдиите, а да вникнем в причините за тях. Да, руснакът прекрачи границата. Но някой го побутна да го стори. Някой го вбеси. И в случая не говорим за едно лице, а за цяла тълпа, за която се предполага, че има познанията да наблюдава тенис мач, а не ръгби. Тълпа, която е приятното допълнение към едно изкуство, а не жадна за кръв римска паплач в колизеум от началните векове.

Медведев: Рафа, не си ли уморен?

"Трудно ми е да говоря след 5 часа и половина игра и когато съм загубил"

Великата Мартина Навратилова имаше една известна мисъл: "Ако някой ти каже, че няма значение дали печели или губи, то със сигурност е от губещата страна". Медведев загуби финала с Надал, загуби спечелена втора титла от Шлема, загуби стотици хиляди долари, загуби контакта с публиката и едва ли някога ще я обикне. А е ясно, че само контузия може да го спре един ден да вдигне трофея, който днес Рафа държеше пред погледа му.

Медведев побесня и се разкрещя на съдията: Малко коте, ти тъп ли си? Гледай ме, на теб говоря! (ВИДЕО)

Руснакът беше бесен, че бащата на Циципас се обажда след всяка разиграна точка

И когато един ден руският тенисист най-после вдигне купата, публиката ще трябва да се замисли дали притежава мозък и какъв е нейният живот извън времето за тенис. Защото дори да не е лишила Даниил пряко от титлата през януари 2022 година, то със сигурност е повлияла съдбата до го подмине при щедрото раздаване на големия подарък в Мелбърн, разклащайки го емоционално.

Източник: GettyImages

Всеки, който се заминава професионално със спорт или го следи внимателно през годините, знае за "тънките моменти" в големите равностойни сблъсъци. Онези "големи точки", в които чистата гениалност и къртовски труд често се прекланят пред късмета и подкрепата от трибуните. Трибуните винаги са притежавали сила, която и учените не могат да докажат. Сила, която превръща момичета и момчета в шампиони. Сила, която превръща шампиони в легенди. Сила, която убива големи играчи.

Силно се надявам, че Медведев няма да падне "жертва" на случилото се в този финал, защото поне засега показва силна психика, освен радваща окото смела игра. Подчертавам, че е смел, защото в днешния комерсиален свят мнозина мислят повече за парите, отколкото за славата (питайте 7-кратния шампион от Големия Шлем Матс Виландер за световния №3 Саша Зверев). И ако се окаже, че на 30 януари 2022 година публиката на "Род Лейвър Арена" е успяла да пречупи симпатягата Даниил Медведев с долни удари под пояса, то е по-добре трибуните в Мелбърн да останат празни за в бъдеще. За предпочитане е пред "празни мозъци", които не знам какъв живот водят, но със сигурност правят живота на другите по-труден.