Пламен Кръстев е дългогодишен национален рекордьор на 110 метра с препятствия и медалист от европейски и балкански първенства. Бил е председател на Българската федерация по лека атлетика. През ноември 2005 г. бе кандидат за поста председател на БОК. Кръстев е бизнесмен и  е съпрезидент на компанията за производство на хранителни добавки "Биогейм".


Предстои отсяването на кандидатите за домакини на Зимните олимпийски игри през 2014 година. Това ще стане в сряда в Швейцария. Какви са шансовете на София? Преди да се опитам да ги анализирам искам да се върна назад в годините.

Когато през 1995 г. бях поканен в студиото на БНТ като председател на Българската федерация по лека атлетика, в края на интервюто бях попитан за шансовете на София да бъде домакин  на зимни Олимпийски игри. За тези, които не знаят ще кажа, а за тези които са забравили ще припомня, че тогава Иван Славков обяви инициатива за издигане кандидатурата на София за домакин на зимна Олимпиада. На пищен купон на „Панорамата“ на тогавашния Гранд хотел „София“ се беше събрал спортният елит на България – спортисти, ръководители, журналисти.

Еуфория бе обхванала всички. Все пак пари имаше - кредитните милионери бяха в стихията си, още нямаше фалирали банки, хиперинфлацията предстоеше. Бяхме позабравили Лукановата зима и се надявахме тя  никога да не се повтори, но дойде Жан-Виденовата. Какво ни предстоеше ние, обикновените хора, не знаехме, може би само „сценаристите“ на прехода бяха наясно.


На въпроса на телевизионния водещ отговорих, че за мен реално е да говорим не за кандидатура за 2006, а за 2014  година. Изказването ме не се посрещна много добре в спортните среди, още повече че бях член на Изпълнителното бюро на БОК. По естествен начин идеята за кандидатурата ни отмря, следствие споменатите по-горе събития. Олимпиадата отиде в Италия – Торино. Какво се случи там много добре знаем - спомените ни са съвсем пресни.


Но ако предположим, че бяхме спечелили ние, представяте ли си София през февруари 2006 г. световна Олимпийска столица? Аз лично не мога. И мисля, че  всеки може да си обясни защо.
Някои биха ми опонирали, че ако бяхме домакини нещата щяха да се развият по-благоприятно за спорта, за България.

Безкрайно ми се иска те да са прави, защото ако е така, нека да кандидатстваме не само за зимни Олимпиади, но и за летни, за да стане държавата ни по-бързо истинска. Но да се върнем към настоящето! На 22.06.2006 г. в Лозана Изпълнителното Бюро на МОК ще отсее кандидатите за 2014 година.


Кандидатурите на Залцбург (Австрия) и Пьончанг (Южна Корея) безспорно към днешна дата се открояват над другите. Това какво точно е казал президента на МОК Жак Рох, дали го е казал или в контекста на какво го е казал няма никакво значение. Двата града са си спечелили правото да са фаворити с много и упорита работа. И двата са в състояние да проведат веднага Игрите. Нещо повече Пьончанг загуби в много оспорватна битка от Ванкувър домакинството за 2010 година.
Следващият кандидат е Хака (Испания). Страната е член на Европейския съюз (колкото и неважно да изглежда това за някого), но никога не е била домакин на зимна Олимпиада. Въпреки огромния политически, икономически и спортен ресурс, който има Испания твърде южното й местоположение и отсъствието на традиции в зимните спортове, не поставя Хака сред фаворитите за домакин на Олимпиадата през 2014  г, но мисля, че може да намери място в "късата листа" на МОК.


Следващите 3 кандидатури са на страни от екссъветското пространство.
Безспорно най-добре стоящата от тях е на Сочи (Русия), въпреки че градът е по-скоро летен курорт, сравнително отдалечен от планината. Но обещанията които дава и държавата в лицето на президента Владимир Путин и частния бизнес, за инвестиции от порядъка на 12 милиарда евро ще докарат планината в Сочи. Това е една внушителна сума, която не е спомената от никой друг от кандидатите. Освен това не бива да се пропуска и фактът, че Москва беше кандидат за домакин за летните Олимпийски игри през 2012. Беше финалист. И въпреки че остана последна,  опитът, който Русия придоби в кандидатстване за домакинство на Олимпиади е безценен и ще е от огромна полза за кандидатурата на Сочи. Не трябва да се пропуска и нарастващото геополитическо влияние на Русия, следствие кризата за горива и увеличаващата им цена.


Кандидатурите на Алмати (Казахстан) и Боржоми (Грузия) като че ли са на опашката, въпреки че Казахстан показва добри икономически показатели.


Къде сме ние?
След две неуспешни кандидатури на София за домакин на зимните Олимпиади през 1992 и 1994 г. струва ми се, че опитът и потенциалът, които бяха събрани се разпиляха. Новата ни кандидатура беше издигната като на шега. Неблагоприятно повлияха и последвалите събития около Иван Славков, както и  периодът, предшестващ избора на нов председател на БОК.

Твърде късно държавните институции се ангажираха с подкрепа на кандидатурата. Не бе потърсена обаче подкрепата от всички политически сили, тъй като до 2014 г. ни предстои да се явим по два пъти на избори за  Народно събрание, президент и местна власт, ако разбира се няма извънредни. За всичко неблагоприятно, което се случваше, обявявахме, че не пречи на кандидатурата, но това бяха знаци, които водещите функционери на Международното олимпийско движение вземат предвид. 

До избора на председател на БОК през ноември 2005 г., нещата бяха оставени в ръцете на Инициативния комитет.  След избора, новото ръководство на БОК се включи в кампанията. В кампанията се включи и новото ръководство на ДАМС, както и новоизбраният кмет на София. Но ми се струва, че неизчистените докрай лични взаимоотношения между председателите  на Инициативния комитет, ДАМС и БОК снижи ефективността от работата по кандидатурата на София.

Негативно се отрази и спорът къде да се проведат някои от състезанията. Естествено е при такова важно събитие, каквото е кандидатстване за зимна Олимпиада да се преплетат много политически, икономически и спорти интереси, но мисля че всичко трябваше да се реши, без да  излиза в публичното пространство, защото както вече стана дума МОК оценява и това.
В нашата кандидатура ми се струва, че най-слабото място е държавата и по-скоро невъзможността й да осигури необходимата инфраструктура.


Примери колкото искате. 30 години се строи автомагистрала „Тракия“ и сме до средата; положението с „Хемус“ и „Черно море“ е още по-трагично; от много години се говори за Дунав мост 2, коридор № 8, жп линия София – Скопие, за магистрала София – Ниш и няма нищо построено. За съжаление имаме и негативен „олимпийски“  пример – автомагистрала „Струма“ трябваше да е готова за Олимпиадата в Атина. Само че не беше уточнено за коя. Може би за тази, когато ще се честват 200 години от възстановяването на Олимпийските игри.


Вярно е, че освен на държавата разчитаме и на частни инвестиции. Чудесният пример го има – направеното от Цеко Минев в Банско! И може би след прекрасните природни дадености, най-силната страна са хотелите ни. Въпреки че и тук държавата изостава – не са построени достатъчно пречиствателни станции, както и  необходимата канализация, водо- и електроснабдяването не са на ниво. Не може да се каже, че и телекомуникациите ни отговарят на най-съвременните изисквания. За модернизирането им се необходими сериозни инвестиции. Тук също ще се разчита на частни инвеститори, но за да бъдат съпричастни към идеята за домакинство на Олимпиада, трябва да бъдат убедени, че ползата ще е налице.

На този фон какви са шансовете България да остане сред четирите кандидати в "късата листа" на МОК?

За това, че Залцбург и Пьончанг са безспорни, вече стана дума. Спорът ще е за другите 2 места. Тук битката на София ще бъде със Сочи и Хака. Струва ми се, че испанската кандидатура е по-слабата и ако изместим някого от четворката, това ще са испанците.  
Каквото сме направили дотук е ясно. В оставащите дни нищо не можем да добавим. Остава ни горещо да вярваме и да се надяваме, че на 22 юни в Лозана Изпълнителното бюро на МОК ще оцени положените от нас усилия, като вземе решение София да остане в борбата за олимпийско домакинство през 2014 г.


А стане ли това, промени в стила на работа са крайно наложителни! Първо държаваните институции, както и всички основни политически сили, трябва да декларират подкрепата си за кандидатурата. Изпълнителната власт трябва в най-кратки срокове да започне изпълнение на инфраструктурни проекти, като приоритет имат свързаните с бъдещите олимпийски обекти. За оставащата година до решителната сесия на МОК за инфраструктурата практически не може да се

направи много. Затова държавните институции трябва да се ангажират най-отговорно с завършването на конкретно обявени  проекти, както и със  сроковете за изпълнението им. Трябва да се постигне национално съгласие относно кандидатурата.

Това може да стане като обществото бъде убедено, че ползата от едно олимпийско домакинство за цялата страна е огромна! Трябва да се обединят  усилията на цялата общественост в посока 119-та сесия на МОК в Гватемала Сити, която ще се проведе през юли 2007 г. и на нея ще се определи олимпийския домакин за 2014 г.
Спортната общественост също трябва да даде своя дан - трябва да постигне единение, като се постигне съгласие къде ще се проведат състезанията и след това   се активизира съвместната работа на всички спортни институции - Инициативния комитет, БОК, ДАМС, българските спортни федерации.


За каузата трябва да се използва целия наличен потенциал на нацията. Без да съм му фен, ще кажа, че един човек би бил изключинтелно полезен. И това е Симеон Сакскобургготски. С отличните си контакти в целия свят той може да допринесе изключително много за успешна олимпийска кандидатура на София.

А сега вече не ни остава нищо друго освен да стискаме палци, чакайки съдбата да ни се усмихне на 22.06.2006 г. в Лозана!