Носителката на сребърен олимпийски медал от Рио – Мирела Демирева най-сетне е на родна земя. Атлетката ни, която постигна изключителен успех във скока на височина беше посрещната по шампионски от множество фенове и приятели на летище „София“.
Специален букет от 197 рози плюс снимки с лика на скачачката от Игрите, тематична торта под формата на скочище и плакати бяха сред приятните изненади за Мирела. Ето какво сподели развълнуваната медалистка пред медиите:
„Благодаря ви. Стана ми много мило от това посрещане. В действителност може би за първи път изпитвам емоцията от медала. Когато видиш близките си и можеш да го споделиш със страната си е много по-различно“.
Източник: LAP.bg
„Да, определено свикнах с това, което постигнах. Даже бих казала, че вече мисля за следващия сезон, за следващия олимпийски цикъл. Чувствам се спокойна. Чувствата са много интересни, това е нещо неописуемо, нещо голямо. Но когато живееш с мисълта, че ще станеш олимпийски медалист, когато всяка тренировка и всяко упражнение, което правиш, е с тази мисъл, тогава нещата са супер естествени и се чувствам напълно нормално“.
Източник: LAP.bg
„ По време квалификациите на олимпийския турнир имаше голямо притеснение, квалификациите винаги са трудно състезание, особено фаворитките няма какво да спечелят, те могат само да загубят. Целта ми беше да вляза във финал, нямаше значение как ще скачам, какви опити ще правя. Когато мислиш за финал и за медалите, наистина е трудно да се съсредоточиш върху квалификацията. Бях щастлива, че съм на финала, знаех, че ще гоня медал. Бях почти сигурна, че ще взема медал, ужасно много го исках, бях много притеснена. Когато излязох за първия си опит, чувствах единствено как бие сърцето ми, бях уплашена. Мисля, че на това се дължеше и фаулът. Но мисля, че ако не беше той, нямаше да мога да се мобилизирам и след това да скачам всичко от първи опит“.
„Бях готова за 2 метра, сигурна съм в това. Може би ми трябваха повече опити на 2 метра, тъй като за втори път пробвам височината. Трябва повече работа, все пак това е гросмайсторска височина. Може би ми трябваха перфектните условия и перфектно състояние на духа, защото в крайна сметка на финал на Олимпиада гониш медал, не толкова височина“.
