Славната гюлетласкачка е записала името си в историята на българския спорт като първата олимпийска шампионка. Иванка Христова печели златния медал от Игрите в Монреал през 1976 г. Проучване на „Топспорт" показа, че Ванчето е взела и първото отличие за страната ни от европейски първенства в зала.

- Г-жо Христова, какво си спомняте от фактически първото европейско в зала през 1967 г.?
- Честно казано, много време мина оттогава и спомените са поизбледнели. Разбира се, че помня, че спечелих сребърен медал в Прага. Тогава турнирът се наричаше Европейски игри. Шампионатите в зала бяха голямо изпитание за нас.

- Защо?
- Нямаше къде да се подготвяме през зимата. Ходехме в Петрич да тренираме на открито или в приспособени съоръжения. После направиха зала на стадион „Раковски" в столицата. Чак по-късно се появи зала „Фестивална".

- През 1971 година шампионатът беше в София. Имаше ли идеологическа подготовка преди него?
- Както обикновено ни обясниха как трябва да се представим на световно равнище. Аз обаче не бях във форма и завърших едва пета. А и от пренапрежение никой от българите не успя да вземе титла.

- Спечелили сте и европейско злато на закрито...
- Да, това беше в Мюнхен през 1976 година. В началото на сезона тласнах 20,45 метра и станах шампионка. Тази година беше най-успешната в кариерата ми. Тогава станах и олимпийска шампионка в Монреал.

- Сега обявиха 10 000 лева за българска титла от Бирмингам. По ваше време как беше?
- В началото на моята кариера не получавахме абсолютно нищо и нищо не ни беше обещавано. Така че за първия медал в зала не са ми платили и стотинка. Помня, че за олимпийското злато получих автомобил Волга. Сега времето е различно и е нормално да се обявяват и подобни суми.

- Някой ще спечели ли тази премия?
- Дай боже. Чувам за отличните резултати на Тезджан на 60 метра, на Венелина в скока на височина, имаме и други добри лекоатлети. Желая им успех и дано да имат спортно щастие в Англия. Аз ще преживявам състезанието пред телевизора и се надявам да имам положителни емоции. Много ми се иска и в хвърлянията скоро отново да имаме успехи, защото България има големи традиции в тези дисциплини.