Дай ми нещо, което не се хваща, ама ако може да е върхът. Това желание, достойно за късмет от новогодишна баница, би трябвало да са отправили българските атлети за 2009 г., след като точно на 30 декември стана ясно, че още една от най-големите надежди - спринтьорката Тезджан Наимова, беше лишена от състезателни права за две години заради манипулиране на допинг проба. Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) наложи подобна санкция и на още две клубни състезателки - Ваня Нетова и Рая Стойнова, уличените в употреба на забраненото вещество метанолон.

За последните две години общо седем елитни български атлети бяха замесени с допинг афери. Това създаде усещане за трайна тенденция в този спорт, който вече може спокойно може да се конкурира по допинг скандали с щангистите,

останали без отбор от 11 човека за олимпийските игри в Пекин. При такива показатели в атлетиката явно става въпрос за сериозно подценяване на проблема или за откровена некомпетентност от страна на хората, които правят големия спорт, признава Добромир Карамаринов, президент на БФЛА. Очевидно има нещо грешно заложено в системата.


Останали без звезди

Въпросът е защо зачестиха случаите на хванати с допинг български атлети? Мит е тезата на някои треньори, че бройката на хванатите с допинг български атлети се увеличава, защото заради лош имидж са проверявани много повече, отколкото останалите. България изобщо не фигурира в списъка на най-контролираните от ИААФ страни, където лидeрството принадлежи на Русия, следвана от Кения, САЩ, Гърция, Ямайка, Мароко, Франция, Украйна, Беларус, Испания, Китай, Бахрейн, Етиопия, Полша и Германия. За 2007 г. са направени общо 3277 допинг проби на атлети от цял свят, като официално са изнесени 10 положителни резултата. Откакто стана председател на ИААФ, сенегалецът Ламин Диак тръгна на поход в борба с допинга. Той отвори леката атлетика за тотален допинг контрол, което много други спортове не правят.

В България останаха шепа атлети, които лесно могат да бъдат следени под микроскоп. "Още преди година изисках с писмо от Националната комисия по допинг контрол на атлетите да бъдат правени внезапни контроли и да се проверяват на всяко национално първенство. Това е съгласно правилника на ИААФ", обясни Карамаринов.

Едно от широко лансираните обяснения за проблемите с допинга е, че българските атлети нямат достатъчно пари за възстановяване и затова се провалят със замърсени препарати. За 2008 г. Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) отпусна 61 хиляди лева на БФЛА целево за възстановяване на 11 състезатели на олимпийска подготовка. Това означава, че месечно един атлет ползва 430 лв. Добрите медикаменти са в пъти по-скъпи, казват треньорите.

Федерацията по лека атлетика получава най-много средства от държавата за олимпийска подготовка и дейност, като миналата година е била финансирана общо с 2.295 млн. лв. Специално за олимпийска подготовка средствата са 787 хиляди лева, а за дейност - 845 хиляди лева.

Всеки знае всичко

Повечето от случаите на уличени в употреба на допинг състезатели са вследствие на незнание и много рядко резултат от умишлени действия, стана ясно от проучване на "Капитал". Въпреки че федерацията държи на хонорар двама лекари, специалисти по всичко, треньорите прилагат собствени схеми. "Много сме изостанали по отношение на биохимичните анализи, които са определящи по отношение на методите и средствата за възстановяване. Като че ли лекарите имат най-малка роля в процеса на възстановяване, въпреки че не е логично", уточнява президентът на федерацията.

Посветени в процесите на подготовка на атлети изказаха своя теза пред "Капитал", че нещата са тръгнали в грешна посока преди десетина години, когато в регламента за разпределение на премиите за постигнати резултати са включени и лекарите.

"За да не делят пари с лекари и масажисти, много от треньорите просто играеха и тази роля, като си мислеха, че всичко знаят. Успехите в леката атлетика се ограничиха в състезатели на 5-6 треньори със самочувствие, които знаят повече от лекарите. Един лекар няма да седне да дава допинг, докато един треньор някак си ще е по-склонен да го направи. Битуват треньорски легенди и митове за това кое как действа, как се намира, колко се плаща и как се доставя", обясняват хора от системата.

Според тях съвременното възстановяване дори не е по силите на един лекар или треньор. Трябват фундаментални научни изследвания, в които само държавата може да инвестира, ако реши, защото подобна дейност практически няма възвращаемост.

Мит ли е, че тъй като в България няма надеждна допинг лаборатория, затова спортистите ги хващат? Мит е, че имаме лаборатория, показва случаят с Даниела Йорданова, която в навечерието на игрите в Пекин даде втора положителната проба със завишено ниво на тестостерон. Четири дни преди теста на УАДА българската лаборатория е дала уверение за отрицателна проба, заяви тогава личният треньор на атлетката Димитър Василев, който пое цялата отговорност по случая. Така Йорданова спокойно е отишла да я проверяват чуждите ченгета. Състезателката е можела да не се яви, защото има право на две неявявания. Наказуемо е едва третото неявяване. В резултат се провали единствената атлетка, която можеше да вземе медал от олимпиадата в Пекин, тъй като същия месец седем рускини бяха спрени от участие в игрите заради манипулирани проби. Вследствие на тези проблеми в бюджета на ДАМС за 2009 г. има предвидени 5 млн. лв. за оборудване на модерна допинг лаборатория.

"Винаги сме твърдели, че отсъствието на професионализъм е един от сериозните недостатъци във всеки детайл от подготовката на елитните спортисти. За съжаление негативите зачестиха", каза Весела Лечева пред "Капитал". Агенцията е спряла парите за олимпийска подготовка към федерацията по вдигане на тежести след допинг скандала преди игрите в Пекин. Не е обсъждана подобна санкция към БФЛА.

Виновни няма

Няма случай, в който някой атлет да си е признал вина при допинг афера, преди това сама да направи Тезджан Наимова миналата седмица пред УС на БФЛА. И то защо? За да избегне четиригодишно наказание и да получи двегодишно. "Признавам, че сбърках много и съм готова да понеса всякакво наказание", заяви атлетката.

"Наистина добре е, че Тезджан осъзна грешката си и се разкая за своята постъпка. Това бе положителен аспект за нас и смекчаващи вината обстоятелства", сподели Карамаринов. Иначе атлетите са много изобретателни в оправданията в стил "пих лимонада и се напих".

Въпросът е защо треньори, чиито състезатели са били замесени в допинг скандали продължават да работят и им се плащат пари за това, какъвто е случаят с Георги Димитров. Той е известен с революционните си теории, претендиращ с компетенции по физиология и фармация и най-вече по всичкология. През 2007 г. в рамките на шест месеца три негови състезателки попаднаха в списъка на уличените - европейската шампионка на 400 метра от Гьотеборг 2006 Ваня Стамболова, европейската вицешампионка на скок височина Венелина Венева и Теодора Коларова. Вярно е, че в неговия актив е и един от най-старите рекорди в този спорт - този на Йорданка Донкова в бягането на 100 м с препятствия, поставен преди цели 20 години на турнира "Самарско знаме" в Стара Загора. В дългогодишната му кариера има още един случай на уличена с допинг лекоатлетка - преди 11 години бегачката на 400 м Даниела Георгиева даде положителна проба отново в Будапеща точно когато се намираше във върхова форма и дори победи френската звезда Мари-Жозе Перек.

Наказани треньори може да има, ако състезателят посочи виновно лице. Само че досега всички хванати състезатели отричаха да са вземали каквито и да било стимуланти и не намесваха други хора от екипите им. Крайното лицемерие е да се наказват състезателите, но не и треньор, лекар или ръководство на клуб, още по-малко това на федерация.

Законът за физическото възпитание и спорта в България предвижда само глоба от 1000 лв. на "виновно длъжностно лице - треньор, лекар, специалист и ръководител на спортна организация, съдействало или допуснало употреба на забранени средства". От друга страна ДАМС се въздържа от спирането на финансираното на цял един спорт, за да не трябва да се гори юргана заради бълхата. Но все отнякъде трябва да се започне.