Преминаването на Валери Домовчийски в Херта даде повод за една прелюбопитна случка, която да бъде разказана в днешния брой на «Архивите са живи». Става въпрос за един двубой в турнира на купата на УЕФА отпреди 30 години. През сезона 1978/1979 Херта елиминира Тракия (сегашния Ботев) след 0:0 на германска земя и победа с 2:1 в Пловдив. Да разчоплим обаче последователно случката...

За футболните запалянковци, които започват да се интересуват от любимата игра през 60-те и 70-те години, Херта винаги се свързва със Западен Берлин. По онова време космополитният град се намира на територията на ГДР и е разделен на източна част, която е под съветско влияние, и на западна - под американско. Жребият обаче отрежда на Тракия да играе с Херта.

Двама от футболистите на «канарчетата» Георги Славков и Коста Танев са приятели с едно немско семейство. Съпругът е Ханс и работи в Западен Берлин като изпитател към леките коли «Мерцедес». А неговата половинка е българка и се казва Вили, която Жоро и Коста познават още от Пловдив. Ханс и нашата сънародничка се женят легално и тя пребивава съвсем законно във ФРГ. Но има време да поговорим за срещата между футболистите и немското семейство...

Тимът на плодвивчани идва до София с автобус и оттам каца на летище «Шьонефелд», което се намира в Източен Берлин. Пред аеропорта ги чака луксозно возило на Херта. Преминават през две митници, но нямат неприятности, защото са придружавани от висши ръководители на берлинския тим. Веднага след като отсядат в хотела, играчите правят почивка и после отиват на тренировка. Оттук нататък думата взема Георги Славков:

«Загряхме на стария Олимпийски стадион, където се игра и мачът. Толкова излят бетон не бях виждал. Но това е съоръжението, на което Адолф Хитлер държи прословутата си реч по време на лятната олимпиада в Берлин през 1936 година. Тревата на терена бе приказна. Аз бях с гнойни сливици и имах ангина. Както и лека температура. Старши треньорът Иван Манолов прецени, че не трябва да играя на другия ден. И така си останах в хотела и гледах мача по телевизията.

Веднага след срещата, която завърши 0:0 заради невероятните спасявания на техния вратар и национал Норберт Нигбур, Коста дойде при мен в стаята. Нашите приятели искаха да ни разведат из Града на светлините, както наричаха Западен Берлин. Ние първо вечеряхме, а после тайно се измъкнахме от хотела, като взехме ключа със себе си - все едно сме си легнали.

Имахме адреса им и само го показахме на таксиметровия шофьор. После единият остана в таксито за гарант, докато другият позвъни на вратата на нашите близки. Те оправиха сметката и ни поеха със себе си. Заведоха ни на нощен бар, където имаше и стриптийз.

Прибрахме се в пет часа сутринта. Щяхме да излетим обратно за България чак след обяд. Даже малко преди това всички играчи си направихме снимки за спомен пред хотела. Помня, че Сашо Иванов – бащата на Гонзо, беше с най-модни широки чарлстон панталони. С Коста си говорихме, че всичко ни се е разминало за нощната разходка и не са ни усетили.

Но явно ченгетата,които бяха с нас, са били много бдителни и внимателни. Като се върнахме в Пловдив, веднага на другия ден ни привикаха в следствието. Писахме като луди за всяка една стъпка, където сме били. След това помня, че трябваше да замина за Италия с младежкия национален отбор, на който треньор беше Атанас Пържелов. Не ме пуснаха от страх да не избягам.

После снеха съмненията около мен, но за Коста това важеше цяла година. Даже ни се размина изхвърляне от физкултурното движение. Сега като си помисля - какво толкова... Направихме си приказна разходка, но милицията стори така, че ни излезе през носа. Сега всичко е отминало. Моето семейство и това на Вили и Ханс Филипс продължаваме до ден днешен да сме приятели. Те си идват редовно в Пловдив. Когато имаме възможност, се виждаме в Германия.» раказва носителят на «Златната обувка»  за 1981 година и един от легендарните играчи на Ботев и ЦСКА.
Но да се върнем към втория мач в Пловдив.

Срещата се играе на стадион «9 септември» пред 35 000 зрители, които очакват победа и класиране за следващата фаза на евротурнирите. Дежурният секретар забавя мача, защото смята, че лампите на някои от прожекторите са слаби. Оправят ги. Той пак не е доволен, но срещата почва. През първото полувреме гостите играят на контри. В 23-ата и 44-ата минута Карл-Хайнц Граница довежда резултата до 2:0 за гостите. Веднага след като започва второто полувреме в 49-ата минута Митко Аргиров вкарва гол на надеждата. В 57-ата минута Жоро Славков вижда как топката влиза в мрежата, но се спира в левия стълб на Нигбур (на снимката). После Коце Костадинов и Краси Манолов изпускат чисти положения. «Канарчетата» отпадат нещастно. За двама от футболистите на Тракия Западен Берлин остава завинаги нещо като Рай от видяното и Ад от последствията.

Отборът на Херта стига до полуфинал в турнира на УЕФА и губи от Цървена звезда. В Белград мачът завършва 1:0 с гол на Савич.  В Западен Берлин Херта бие с 2:1, но попадението на чужд терен за «звездашите» се оказва решаващо. За немците бележат Беер и Сидка. А решаващото попадение за гостите е на Милош Шестич.


1/32-финал,купа на УЕФА 13.09.1978, Западен Берлин

Херта – Тракия 0:0

Херта: Нигбур, Седат, Брук, Клайман, Вайнер, Нюсинг, Блахшмидт(75–Милевски), Беер, Агербек, Граница, Герсдорф

Тракия: Вичев, Гаръбски, Маринов, Кунчев, Босаков, Хорозов(83-Тодоров), Зехтински, Танев, Костадинов, Иванов, Аргиров
Ст ”Олимпийски” – 14 000 зрители
Съдия: Хънтинг(Англия)


1/32-финал-реванш,купа на УЕФА 27.09.1978 година, Пловдив

Тракия – Херта 1:2
0:2 Граница (23,44), 1:2 Аргиров( 49)

Тракия: Пейчев, Гаръбски, Маринов, Кунчев(84-Делев),Хорозов, Манолов, Костадинов, Славков, Танев(46-Зехтински), Иванов, Аргиров
Херта: Нигбур, Седат, Брюк, Клайман(46-Х.Й Фьорстер), Вайнер, Блахшмидт, Расмусен, Сидка, Герсдорф, Милевски, Граница(78-Нюсинг)
Стадион „9 септември” – 35 000 зрители
Съдия: Бауман(Швейцария)