В света има различни спортни феномени. Един от тях е Ярослав Дробни, който е уникален хокеист и тенисист. Ярослав има невероятна съдба.

Ражда се на 12-ти октомври 1921-ва година в Прага. Неговият темперамент го завежда по ледените пързалки в чехословашката столица. Същевременно Ярослав се свързва и с тениса. Неговият баща е пазач на тенис корта в Прага. Малкият попива всеки удар. В тениса е левичар, на ледената пързалка играе в предните редици като централен нападател. Първите уроци в тениса получава от легендарния тенисист и първия чешки шампион Карол Козелух, който е четвъртфиналист на Уимбълдън пред 1927-ма година.

Талантът на Ярослав на корта се проявява много бързо и още през 1938-ма година участва на своя първи Уимбълдън. След като Германия анексира Чехословакия през следващата 1939-та година, въпреки нежеланието си, Дробни участва отново на Уимбълдън от името на Германия. Там той побеждава двама съперника, за да се предаде в епичен мач срещу английския ветеран Хенри Уилиям Остин по прякор Бъни. Това е и неговият последен турнир за дълго време.

Дробни успява да избегне депортацията в хитлерова Германия с работа като доброволец в собствената си родина. Ярослав поддържа физическата си форма като играе хокей на лед. След края на войната хокеят му донася поредната спортна слава. През 1947-ма година той е централен нападател на тима на Чехословакия, който става световен шампион. През 1948-ма година на Олимпийските игри в Сен Моритц с Чехословакия печели сребърните медали. През 1949-та година, когато Чехословакия окончателно пада под комунистическо влияние, Дробни взима важно решение да напусне родината си.

Египетския крал Фарук приютява атлета в Египет. Заради голямата си известност като спортист той получава египетски паспорт. Дробни явно е доста изобретателен човек, освен и отличен спортист. През 1954-та година получава английско поданство, заради това, че се жени за англичанка.

В историята остава един невероятен турнир на Уимбълдън с участието на Дробни. На осминафинал след изморителна битка от пет сета, Дробни успява да надделее над американеца Джак Крамер. Преломният момент в мача е вторият сет, когато Крамер губи с 15-17. Умората от този двубой си проличава в полуфинала срещу австралиеца Джеф Браун, когато Ярослав губи в три сета. В последствие Дробни се превръща в специалист по невероятно дълги мачове.

Три пъти през 1946, 1948 и 1950 стига до финал на "Ролан Гарос", който му се изплъзва. За да може през 1951-ва година на финал срещу Ерик Стърджес от ЮАР да спечели своя първи "Ролан Гарос" след 6-3, 6-3, 6-3. През 1952-ра година Дробни печели отново "Ролан Гарос". Този път на финала побеждава австралиеца Франк Седжман с 6-2, 6-0, 3-6, 6-4.

Една от причините Дробни да играе по-трудно дълги мачове е негова контузия в окото от времето, когато е хокеист. Поради това Дробни е принуден да играе с тъмни очила с пушени стъкла и това му е пречело, когато двубоите в тениса са били продължителни и са завършвали вечерта. Именно заради очилата идва и прякора на Дробни - "човекът с черните очила". След много неуспешни опити, през 1954-та година печели и Уимбълдън. Това става срещу австралиеца Кен Роузуол след 13-11, 4-6, 6-2, 9-7.

След това Дробни играе с променлив успех в турнирите по тенис до 1960-та година, когато се отказва. През 1958-ма година в третия тур на Уимбълдън побеждава едно младо двайсетгодишно австралийско момче в три сета. Името на този австралиец е станалият спортна икона по-късно - Род Лейвър. През 1959-та година става треньор на отбора по двойки на Италия за Купата Дейвис. Двамата италиански тенисисти са Сирола и Пиетранджели. През 1960-та и 1961-ва година наставникът им Дробни ги отвежда на финал.

Неговото неистово желание да побеждава го кара още един път да се пусне на голямо състезание. На 19 август 1963 година в Сен Моритц печели своя последен турнир срещу австралиеца Робърт Хоу. Така Дробни остава като най-титулувания тенисист сред аматьорите. А със 139 спечелени турнира той е на четвърто място в световната ранглиста за всички времена  след Род Лейвър (199), Джими Конърс (149) и Иван Лендъл(147). Всички специалисти са единодушни, че ако по времето на Втората световна война Дробни не е трябвало да спира да се състезава в продължение на седем години, с лекота е щял да бие рекорда от 199 победи на Род Лейвър.

Ярослав Дробни почива на 13 септември 2001 година в Лондон. Неговата съдба на спортист и човек му отрежда място сред най-големите спортисти в света. Неслучайно приживе през 1983 година става член на международната тенис зала на славата.