- Вероника, каква оценка би дала на завършилото световното първенство по канадска борба?

- Живеех с мисълта да си върна титлата. Бях на световния връх през 2001 и 2002 година. Оттогава не спрях да се готвя, да се боря за подобряването на състезателните ми умения.


- Какво промени, за да бъдеш отново най-добрата?
- Ясно ми бе, че с техниката си превъзхождам всички. Липсваше ми силата. Наблегнах на физическите натоварвания, на фитнеса.
- Как видя състезанието и конкурентките си?
- Стана силно състезание. В присъствието на двете силни рускини, аз успях да се наложа. Двете са европейски шампионки, но ги надвих в борба в полуфинала и финала на дясна ръка. С Ирина Маладзе се срещаме вече 4 години. Дълго време сме си разменяли второ и трето място. Познавам я много добре, тя мен - също?
- Рускините ли са най-добрата школа в този спорт при жените?
- Да, дори само споменаването на руско име като съперник звучи предизвикателно. Те имат наистина много състезателки, които се конкурират. В Русия този спорт е доста популярен, има много клубове, много състезатели.


- В България нещата не стоят така?
- Да, за съжаление. Аз тренирам с момчетата и се оказва, че не знам на какво моментно ниво съм. Няма с кого в България да си сверявам часовника, а това е минус.

- Знаем как завърши състезанието за теб. Как усети първенството, как започна?
- Започнах с лява ръка. За мен борбите лявата ръка са по-скоро тест и подготовка за дясната, въпреки че успях да взема бронзов медал. Чувствах се много уморена, защото помагах в организацията, за настаняването на участниците и т.н. Освен това имах леки здравословни проблеми. Бях изключително притеснена. Стигнах до финала на дясна ръка без загуба.

Да си призная - изплаших се.

Това ми се бе случвало вече два пъти и двата финала ги изгубих. Сега имах късмет и спечелих.


- По-лесно ли е пред родна публика?
- Определено Не! Всички погледи бяха вперени в мен. Очакванията бяха огромни. Аз бях единствената, която можеше да направи така, че да звучи българският химн. Напрежението наистина беше осезаемо. Трябваше да се абстрахирам от всичко. Успях, получи се отлична борба, която спечелих.

Как се запали по канадската борба?
- Това се случи през 1996 година. Тогава Бяхме домакини на европейско първенство. Аз помагах в организацията. По-малката ми сестра е здраво момиче. Започнах да я надъхвам да отиде и да покаже какво може. Срещу рускините това не бе точно така, побеждаваха я с лекота. Стана ми интересно и след състезанието отидох при рускините, исках лично да се убедя каква е разликата. Момичетата ми казаха, че за моите килограми съм много силна, но нямам никаква техника. Поучудих се, все пак силата си е сила! След това ходих на един турнир в Русия и нещата просто се случиха.