В началото бе Копа Америка

Копа Америка гордо защитава репутацията си на най-стария международен турнир в света. След мачовете между Англия и Шотландия, превърнали се в традиция още в средата на XIX век, следващата стъпка на интернационализиране на спорта са двубоите между Аржентина и Уругвай в така известната битка за Рио де ла Плата.

След демонстративното присъствие на футбола на Олимпийските игри през 1900 г. и 1904 г., първото му официално представяне е в Лондон през 1908 г. Англия естествено доминира в ранните години на олимпийския футбол. Истинските стъпки на организиране на турнири извън кубертеновите разбирания за реално състезание между нациите, започват именно в Южна Америка. В "Архивите са живи" ще се върнем към любопитни и куриозни факти от историята на най-стария турнир.

Когато се говори за начало на Копа Америка, се споменава 1910 г. Тогава в Аржентина се състои турнир между домакините, Чили и Уругвай. Аржентина е победител, след като надиграва с 5:1 Чили и с 4:1 Уругвай. Официално обаче Аржентинската футболна асоциация организира континентален турнир за пръв път през 1916 г. Впрочем това е събитието, което стимулира създаването на южноамериканската конфедерация КОНМЕБОЛ, която се учредява на турнира, на който участват още Чили, Бразилия и Уругвай.

По това време все още няма изработен трофей, който победителят да получи. Впрочем това е Уругвай, който в ключовия двубой срещу домакините прави 0:0 на стадиона на Расинг пред забележителните 20 000 зрители. Звездата на домакините Исабелино Градин, освен добър футболист е и изключителен лекоатлет - притежавал е континенталните рекорди на 200 и 400 м. С него е свързана и една смешна случка - след загубата с 0:4 (с 2 гола на Градин), от Чили официално протестират, че в състава на Уругвай има двама африканци. Освен Исабелино, съотборникът му Делгадо са единствените тъмнокожи играчи при "урусите"...

Според регламента всички участници играят един срещу друг. Турнирът е наречен Шампионат на южноамериканските нации. Името Копа Америка използваме от 1975 г.
На второто официално издание на турнира през 1917 г. за пръв път е представена и самата купа. Тя е купена за 3000 швейцарски франка от бижутерски магазин в Буенос Айрес. Участниците са същите. Уругвай минава през Чили (4:0), а Аржентина през Бразилия (4:2) и нациите от двата бряга на Рио де ла Плата пак си оспорват титлата. Ектор Скароне вкарва победния гол за Уругвай едва в последните минути за втория трофей на "урусите". Един куриоз - след първите си 2 мача срещу Бразилия (4:2) и Чили (1:0) аржентиниците се прибират у дома. От една страна, заради близостта между двете държави, а от друга - защото играчите са аматьори и трябва да работят! Това създава проблеми за връщането им за финала и след кошмарно пътуване с военен кораб и влак, те пристигат в Монтевидео, колкото направо да излязат на терена...

През 1919 г. домакин е Бразилия и "селесао" печели първия си континентален трофей. Страната трябваше да организира надпреварата година по-рано, но е отменена заради грипна епидемия в Рио. Двубоят Бразилия - Уругвай завършва 2:2, двата тима финишират с равни точки и това налага допълнителен мач. Артур Фриденрайх бележи единствения гол. Той е син на германец и мулатка и е първият метис в историята на "селесао", а на сметката си има 1329 гола. Понеже съотборниците му били бели, преди мач си натърквал лицето с оризово брашно... На турнира левият бек на Чили Гатика демонстрирал невиждан ножичен удар, който става известен като "ла чилена". Вратарят на Уругвай Роберто Чери по време мача срещу Чили получи херния и по-късно почина в болница.

КОНМЕБОЛ възприема принципа за ротация, така че през 1920 г. турнирът е в Чили. Домакините за първи път използват червени фланелки (оттук насетне стават популярни като "ла роха") и финишират последни. Уругвай демонстрира доминацията си в региона срещу Чили (2:1), Бразилия (6:0) и Аржентина (1:1). За трети път "урусите" са шампиони. Звезда на тима е лидерът на Пенярол Хосе Пиендибене (Ел Маестро), който през 1916 г. влезе в историята с първия отбелязан гол на Копа Америка.

През 1921 Чили не участва заради вътрешни проблеми и е заменен от Парагвай, който дебютира с изключителното 2:1 срещу трикратния шампион. Домакинът Аржентина надиграва с по 1:0 Бразилия и Уругвай, и Парагвай с 3:0, за да спечели първата си титла, без да допусне гол. При "гаучосите" блести нападателят Хулио Либонати (Нюелс олд Бойс), който 2 г. по-късно ще стане първият южноамериканец, трансфериран в Италия. След гола му срещу Уругвай феновете го носят на ръце от ст. "Баракас" до "Пласа де Майо". Либонати става и първият "ориундо" (играч с италиански корен, роден извън страната), който играе за "скуадра адзура" (17 мача, 15 гола).
През 1922 г. в Бразилия кръгът на участниците е разширен - завръща се Чили. Парагвай е сензацията, след като завършва 1:1 със "селесао" и бие Чили (3:0) и Уругвай (1:0). В последния си мач Парагвай се нуждае от реми, за да стане шампион.

Това е първият случай на скандал по време на Копа Америка. Бразилската конфедерация назначава бразилски арбитър, който докарва нещата до 1:0 за Аржентина. Така Парагвай завършва с равни точки с Бразилия и губи плейофа с 1:3 - второ отличие за "селесао".

Нова версия на Копа Америка е представена в Уругвай през 1923 г. Първоначално турнирът е предвиден за Парагвай, но икономически проблеми не позволяват провеждането на състезанието. През тази година Уругвай се регистрира за участие на Олимпийските игри в Париж.

В следващите години "селесте" хвърля усилията си в налагане на световно господство, за да спечели олимпийските турнири през 1924 г. в Париж и през 1928 г. в Амстердам, както и да организира и да спечели първото световно първенство. За да се подготви за олимпийското си предизвикателство, тимът насочва вниманието си в турнира през 1923 г. и в Монтевидео надиграва Аржентина с 2:0 в последния мач, своеобразен финал. Ектор Скароне продължава да е звездата на отбора, но на терена е и друга легенда - Педро Петроне. Ключовият играч обаче е Хосе Насаси - синът на италианец и баска е обявен за най-великия капитан в историята на "урусите".

Година по-късно Уругвай отново е домакин, след като определеният Парагвай не разполага с подходящи стадиони, а Асунсион няма инфраструктура да приеме участниците. Бразилия не участва заради икономически проблеми в националната си федерация. Нещата се развиват по сценария от миналата година и отново в своеобразен финал Уругвай завършва 0:0 срещу Аржентина и печели 5-ата си титла. Вратарят на "гаучосите" Америко Тесориере е голямата фигура, като за втори път след 1921 г. не пуска гол. Голмайстор отново е Петроне(4), а турнирът е известен с първите впечатления от една от легендите на парагвайския футбол - Аурелио Гонсалес.

Година по-късно в Буенос Айрес Уругвай не участва заради тежката политическа обстановка в страната, а Чили се отказва заради лошите си резултати. Новите герои на "гаучосите" - нападателят Маноел Сеоане (голмайстор с 6 попадания) и централният защитник Лудовико Бидолио (изключително техничен и коректен) извеждат тима до втора титла.

Турнирът от 1926 г. в Чили е забележителен с дебюта на Боливия. Бразилия отново не участва, пак заради сериозни проблеми във федерацията си. Дебютът на Боливия е ужасяващ - четири загуби с голова разлика 2:24. Шампионът Уругвай обаче е безпощаден - 4 победи с голова разлика 17:2! За "урусите" блести нападателят Ектор Кастро, който при инцидент е загубил дясната си китка.

1927 г. е преломна година в историята на Копа Америка. По различни причини Бразилия, Чили и Парагвай отказват участие, но новото име е Перу, който е и домакин. По това време силите в южноамериканския футбол започват да губят интерес към турнира. За да го направи по-атрактивен КОНМЕБОЛ решава, че първите 3 тима ще участват на Олимпийските игри през 1928 г. Това са Аржентина, Уругвай и Перу. След като Боливия продължава да записва рекордни загуби (1:7 от Уругвай, 0:9 от Аржентина), участието на отбора дава възможност на домакините да запишат първата победа за Копа-та. Пред 14 000 зрители в Лима Перу печели с 3:2, за да завърши трети. С общо вкарани 37 попадения е поставен голов рекорд (средно по 6,16 на мач). Аржентина печели трофея, а в тима е Раймундо Орси. На 15 г. дебютира за Индипендиенте, като през деня тренира, а вечер свири на цигулка в оркестър. Орси също е натурализиран и става световен шампион с Италия през 1934 г.

Официално Копа Америка през 1928 г. няма, но всъщност турнир се провежда, макар и символичен. Участват само Уругвай и Аржентина и то с отбориот жени. Най-силните мъжки състави на континента пътуват до Амстердам за Олимпийските игри, затова и официално първенството не се състои.

През 1929 г. отново при неучастие на Бразилия, Аржентина ликува пред своя публика. В последния мач в Сан Лоренсо победата над Уругвай (2:0) гледат 55 000 зрители. Тук приключва кариерата на великия халф на "урусите" Хосе Андраде. В състава на Парагвай пък изгрява звездата на Дерфин Бенитес Касерес - Ел Мачетеро, защото се врязвал като мачете в защитата на съперника.

Това е краят на ера в историята не само на Копа Америка, която не се провежда през следващите 6 г., но и изобщо на международния футбол. Все по-вълнуващите битки по терените в Южна Америка, силното представяне на отбори от региона на Олимпийските игри в Европа (б. р. - финалът през 1928 г. в Амстердам е Уругвай - Аржентина 2:1) логично водят след себе си и превърналото се впоследствие в култово съперничество между двата континента, респективно и решението на ФИФА да организира световно първенство.

В началото на международния футбол бе Южна Америка и тя бе футболът и футболът бе нейн...

(Следва)