В Колумбия лекари изследват Ди Стефано за дяволко дарование

През миналата седмица в Мадрид тържествено бе почетен именитият Дон Алфредо ди Стефано. Президентът на УЕФА Мишел Платини лично на крака му връчи специална награда от името на европейската централа. Над 800 гости, сред тях и босът на ФИФА Сеп Блатер, присъстваха на тържеството. Пред главния вход на стадиона на Реал „Сантяго Бернабеу" ще бъде издигнат паметник на символа на „белия балет". По този повод в днешния брой на „Архивите са живи" ще върнем лентата на живота на Ди Стефано, който е истински роман.

Алфредо се ражда на 4 юли 1926 г. в Баракас - малко селце, населено със земеделци, близо до аржентинската столица Буенос Айрес. Родителите му са от италиански произход. В стопанството им е пълно с коне и крави. Малкият Алфредо се учи да отглежда животните и се прави на каубой. Но топката е по-силна магия от всичко друго. По улиците на Буенос Айрес шлифова самородния си талант.
Като дете отива в Ривър Плейт. От раз се влюбва в невероятната петорка Муньос, Морено, Педернера, Лабруна и Лусто, наречени още „Машината". Най-силният им период е от 1941 до 1946 г. През 1949 г. в Аржентина избухва военен преврат

Настава невероятна криза. Адолфо Педернера кани наложилия се вече в Аржентина Алфредо в Колумбия. Там богаташи основават клуба Милионариос в Богота. Ди Стефано стига дори до националния тим на тази страна. Три пъти е шампион и два пъти голмайстор. Той прави всичко във футбола, каквото може да си помисли човек. Даже колумбийците, които са изключително суеверни, си мислят, че вдъхновението на Ди Стефано идва от дявола. Лекарска комисия иска да установи има ли връзка със Сатаната. За първи път пристига в Европа на 25 май 1949 г. Случаят е специален. Играе бенефис за загиналите футболисти на Торино в самолетната катастрофа край хълма Суперга.

Първоначално е искан от другия тим от Торино - Ювентус. Впоследствие обаче Реал и Барса също го пожелават. Отначало пристига в каталунската столица и започва
тренировки на „Камп Ноу". Междувременно от испанската футболна федерация стигат до соломоновско решение - една година да играе за Барса и една за Реал.
Добре, но хитрият президент на „белия балет" Сантяго Бернабеу успява да се наложи със своите връзки и на 23 септември 1953 г. плаща 70 000 долара на каталунците, които доволно прибират парите и не знаят какъв футболист губят. Разбират го всъщност веднага. В деня на трансфера Алфредо взима сутринта влак до Мадрид. След обяд играе в контрола срещу Барселона. Резултатът е 5:0, като вкарва два гола и подава за три.

Първият му официален мач за реалистите се води двубой срещу Нанси във Франция, който губи с 2:4, но вкарва едно попадение. В първия си сезон за Реал през 1953/1954 носи шампионска титла на отбора, която мадридчани не са печелили отпреди 21 години - за последно през 1933 г. Първия мач за националния тим на Испания играе на 30 януари 1957 г. срещу Холандия. Приходите от срещата отиват за унгарските бежанци от антикомунистическия бунт в Будапеща през 1956 г. Мачът завършва 5:0. В него за „белия балет" играе и Ладислао Кубала. Общото между двамата с Ди Стефано е, че имат участия в три национални тима. Кубала за Унгария, Чехословакия и Испания,,а Алфредо за Аржентина, Колумбия и Испания. Във въпросния мач срещу „лалетата", завършил 5:0, Ди Стефано вкарва три гола, от които два с глава. Прякорът му „русата стрела", който се разпространява в Европа е известен още от Аржентина.

Ди Стефано има изключително интересен момент с Реал за Купата на европейските шампиони. Ако не е бил той, сега мадридчани нямаше да се фукат с петте поредни КЕШ-а. За какво става въпрос. През сезона 1956/57 в първи мач носителят на най-високото отличие от 1956-а среща шампиона на Австрия Рапид (Виена). Във въпросния двубой Реал печели с 4:2. Срещата-реванш обаче се играе на „Пратера" при изключително трудни условия и непрестанен снеговалеж. Теренът е хлъзгав, а до 70-ата минута резултатът е вече 3:0 за домакините след хеттрик на Ернст Хапел. Едва в края на срещата Ди Стефано подвиква на свой съиграч да се наведе при едно центриране и с воле праща топката в обратния ъгъл на вратата. Мачът завършва 3:1 за домакините.

Ако тогава важеше правилото за гол на чужд терен, наистина Реал щеше да види втора поредна купа през крив макарон и не се знаеше нататък бялата харизма дали щеше да продължи. Но в третия мач на преиграването в испанската столица домакините бият с 2:0 и приказката продължава. Ненадминатият връх по зрелищност в евротурнирите си остава финалът за КЕШ на 18 май 1960 г., игран пред 127 621 зрители на „Хемпдън Парк" в Глазгоу. Тогава Реал бие Айнтрахт (Франкфурт) със 7:3 след четири гола на Ференц Пушкаш и три на Ди Стефано. След време Дон Алфредо ще оцени своите знаменити съотборници по следния начин:" Играх с Пушкаш, когото обожавах, Хенто, когото приемах, и Копа, когото понасях."

Първото му изгонване в евротурнирите е в Истанбул на мач с Бешикташ, след като бурно кара съдията да подкани турски футболист да бие тъч. А най-безумният момент е, когато в мач с Ман Юнайтед изрита зверски Дани Бланчфлауър. Аржентинецът си мисли, че преди това той го удря, а всъщност го е ритнал друг съперник...
Не може да участва на световното първенство в Чили през 1962 г. с Испания заради болки в гърба. През август 1963 г. гостува във Венецуела с Реал за приятелски мачове. Там обаче на 24-и същия месец в Каракас преоблечени като полицаи бандити го извеждат от хотела и го отвличат за два дни. После е пуснат, а на пресконференцията, която дава, даже присъства единият от бандитите.

През 1964 г. се кара с ръководителите на Реал и отива да играе за Еспаньол. На 7 юни 1967 г. пред 120 000 зрители на „Бернабеу" му правят страхотен бенефис в мач между Реал и Селтик. Така приключва кариерата на един невероятен футболист, който в 1126 мача вкарва 893 гола. Още на другия ден поема като треньор Елче. Начело на Валенсия през 1971 г. става шампион. А през 1980 г. заедно с „прилепите" взима КНК на финал срещу Арсенал. През 1983 г. е шампион на Реал (Мадрид) като треньор.

Като играч е носител на две „Златни топки" от 1957 и 1959 г. Като през 1956 в първата класация Стенли Матюс е с 47 , Ди Стефано с 44. През 1989 г. взима суперзлатна топка на „Франс Футбол". През 2005 г. е обявен от същото издание за най-добрия играч сред носителите на КЕШ. След него са Кройф и Еузебио. Революцията на Ди Стефано във футбола е, че за първи път като централен нападател се връща да поема топката от дълбочина. Името му е синоним на „белия балет" и световния футбол.