„...Под звуците на химна трепва дори и бледата луна, тя сякаш тайнствено прошепва голям отбор е ЦСКА..." Тези прочувствени строфи са от голямото стихотворение излязло изпод ръцете на незнаен „червен" фен веднага след великата победа на „армейците" над Аякс, след която бе елиминиран трикратният европейски клубен шампион през 1973 година. Днес на 7 ноември се навършват точно 35 години от един от най-великите мачове на ЦСКА в европейските клубни турнири. В днешния брой на „Архивите са живи" ще се върнем към мача, както и към любопитни спомени на Стефан Михайлов - авторът на втория решаващ гол във вратата на амстердамския колос.

През същия сезон 1973/1974 ЦСКА елиминира на 1/16 финал Сваровски Вакер с 3:0 в София и 1:0 в Инсбрук. На 1/8 финал жребият отново праща на „армейците" Аякс. В предишното издание на турнира на шампионите ЦСКА е елиминиран от холандския тим на 1/8 финал след 1:3 в София и 0:3 в Амстердам. През май 1973 година Аякс става за трети пореден път носител на КЕШ, като на финала в Белград побеждава Ювентус с 1:0.

През лятото Йохан Кройф напуска Аякс и отива да играе за Барселона, където треньор е Ринус Микелс. Независимо от това всички други звезди са на лице от Хорст Бланкенбург, Бари Хулсхоф, Джони Реп, Йохан Неескенс до Пит Кайзер. Техен треньор е Георг Кнобел. Първата среща е в Амстердам на 24 октомври 1973 година. Единственият гол в мача отбелязва Кайзер в 14-ата минута. В 39-ата минута съдията отсъжда дузпа, но Стоян Йорданов спасява удара на Джони Реп.

В края на мача Ян Мулдер (баща на доскорошния играч Юри) стъпва зверски с бутонките върху ръката на Стоян Йорданов и на негово място влиза Данчо Филипов. За мача в София всичко е изписано. В 68-ата минута Димитър Марашлиев с глава открива за 1:0. В 116-ата минута Стефан Михайлов със зверска тупалка от далеч матира Стуйза победното 2:0. А ето какво говори самият голмайстор Стефан Михайлов за този паметен мач.

"И след 35 години голът ми е като на кинолента. Наближава 116-ата минута, получавам пас от Паро Никодимов и изстрелвам топката с все сила във вратата на Стуй. Питате ме дали съм обмислял как да реагирам? Няма такова нещо. Хубавите неща стават веднага. Но има и една друга по-любопитна подробност. Имаше вариант въобще да не се разпиша в този мач, тъй като точно преди да се извърши смяната в 107-ата минута се разгоря лют спор долу на скамейката.

Трябваше да бъде сменен Цецо Атанасов. Но тогавашният ни треньор Манол Манолов - Симулията държеше в игра да влезе Стоил Трънков. За мен се застъпи доктор Стефан Божков. Докато двамата спореха трябваше да се реши кой да влезе. Надделя мнението на д-р Божков... и после знаете как се развиха нещата, спомня си Михайлов. - Много силен момент бе, когато Данчо Филипов в края на мача си контузи ръката и пази така известно време.

Целият стадион изпълнен със 70 000 зрители запали факли от вестници и скандираше „Филипов, Филипов". Беше страхотно. Публиката ни бе невероятна. А преди срещата, когато холандците излизаха на терена и гръмна зарята за Великата октомврийска социалистическа революция по случай 7 ноември, дългокосите холандци гледаха невярващо. Преди самия мач бяхме отседнали в манастира край село Герман. Бях в една стая с Цоньо Василев.

До късно през нощта си говорихме за всичко друго, но не и за футбол. Само си казахме, че вярваме в чудото. Спрямо сегашните колосални пари, които се дават за най-обикновени мачове, за тази велика среща премията беше 250 лева. Но аз взех 175 лева. Всъщност премията за такъв мач беше 80 лева. А от генерал Добри Джуров заради гола получих още 95 лева. Когато се върнах в Кюстендил си купих един Москвич и на всички, които ме питаха какво взе от този мач, им показвах москвича.

После работих в мината. След това се пенсионирах и заживях в Бобошево. А за този мач и този гол винаги ще си спомням. Винаги ще ме побиват приятни тръпки за нещо велико което е станало." Стефан Михайлов играе в ЦСКА от 1972 до 1975 година. В голямото стихотворение строфата посветена на него гласи: "Смяна стана в ЦСКА, в игра Михайлов влиза и докато се разбра, втори гол на Стуй наниза."

След края на мача София пощуря. По улиците се разля море от възторжени хора. В този ден имаше фенове и на други отбори. На булевард „Толбухин" (сега „Васил Левски"), откъм Софийския университет някой извика спонтанно "Хайде към посолството на Аякс". И всички се отправиха към „Витошка" и „Денкоглу"  където бе амбасадата на Холандия. Там множеството скандираше „ЦСКА, ЦСКА". Няколко дни преди това малко по-нагоре хотел „Балкан" (сега „Шератон") също бе окупиран, за да бъдат зърнати холандските звезди и да им бъдат взети автографи.

7.11.1973 год
1/8 финал, КЕШ

ЦСКА - Аякс 2:0

1:0 Д.Марашлиев(68),
2:0 Ст.Михайлов(116)

ЦСКА:  Й.Филипов, Ив.Зафиров, Б.Колев, Ц.Василев, Б.Средков, Д.Пенев, Цв.Атанасов (107-Ст.Михайлов), Асп.Никодимов, П.Жеков, Г.Денев, Д.Марашлиев(106-Пл.Янков)

Аякс: Стуй, Сурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Хаан, Неескенс(77-Шилхер), Г.Мюрен, Реп, Мулдер (70-Ван Дорд), Кайзер

Съдия: Бушели (Швейцария) - 70 000 зрители