След контузия на мач с Левски Александров заминава за Кортрайк

Утре на стадион „Славия" ще се играе най-старото столично дерби между „белите" и „сините". Ако в България може да се нарече някой мач „old firm", то това неминуемо са двубоите между Славия и Левски. Този път в „Архивите са живи" ще погледнем от ъгъла на един известен наш футболист в близкото минало, който е имал честта да играе и за двата отбора. Още повече, че за Петър Александров денят 7 декември е специален.

Днес Пепи става на 45 години и редакцията на „Топспорт" му пожелава да е жив и здрав и да сбъдне и треньорските си мечти. За два мача, където той играе първо с белия, а после със синия екип и вкарва голове, прилагаме статистика. А за другите - той разказва спомени...

Годината е 1983, месецът февруари. 21- годишният Петьо Александров е откритие на „белия" отбор. Пристига на „Овча купел", след като преди това играе във „В" група за Торпедо от родния Карлово. Много любопитен е първият му сблъсък срещу „сините" с бялата фланелка:

"Беше малко, след като ме взеха в Славия. Още в първите пролетни кръгове трябваше да играем срещу Левски. Нали бях централен нападател и застанах на центъра да бия началния удар точно срещу сектор „Б". Почувствах се странно. От малък си бях левскар и много често седях на тези трибуни като фен. Изведнъж трябваше да започна да играя срещу отбора, който харесвах от дете. Както и да е. Левски победи с 4:0, но естествено не се радвах, защото бях вече с белия екип и ми беше мъчно."

Александров разказва и за още две от най-старите дербита, които са го белязали: "През есента на 1984 година победихме Левски с 2:1. Първият гол го вкара с глава Георги Илиев-Майкъла. Беше страшна радост, защото си е цесекар в червата. Второто попадение наниза Чавдар Цветков от фаул. Чаво се бе върнал от Аустрия (Виена)".

"След неговия гол човекът, който натиска бутона за смяна на резултата на таблото, каза, че пръстът му бил на копчето, когато Чавдар застанал да бие фаул. Бил убеден, че няма да сбърка. За въпросния мач през 1988, който завърши 2:2, не помня да е имало тенденция в отсъждането на дузпите от страна на Антон Василев, които Наско и Емо Спасов вкараха. Помня, че отбелязах красив гол за 2:2 с глава след отличен пас отдясно на Миро Миронов. През 1989 година през април Левски ни би с 5:2. Но този мач го помня не заради голямата загуба, а защото си счупих левия крак и не играх четири месеца".

"Как стана всичко. С Ники Илиев се надбягвахме към сектор „Г". Здравко Здравков излезе и се получи сблъсък, при който се чу пукот на костта ми чак горе по трибуните. Но в действията на Фози изобщо нямаше умисъл. И така в нещастието ми дойде щастието. За да обясня всичко, ще върна малко събитията назад. През 1987 година със Славия бяхме в Холандия. В четири контроли вкарах 13 гола и от Айндховен ме поискаха. Още пазя съобщението, което пратиха до клуба. Но ГУСВ бяха категорични. Така тогава Славия отказа 2 милиона долара. След контузията ми през 1989 година ме пуснаха в белгийския Кортрайк само срещу 250 000 долара."

Пепи играе една година в Белгия. За това му помага неговият приятел Анндрей Желязков, който по онова време е в Беершот. После за още една отива в Енерги(Котбус). Един сезон по-късно Александров открива своята втора родина Швейцария. През 1993 година става шампион и голмайстор с Аарау. И отново се появява Жужо, който го кани за един сезон в Левски. За мача срещу Славия, който завършва 4:1 за „сините", Пепи записва хеттрик.

"Какво да направя, като винаги ми върви да вкарвам по-много голове на отборите, за които съм играл. В Швейцария на Аарау от осем мача с Ксамакс и Люцерн им забих 10 гола. След срещата със Славия Радко Янкулов, който е голям славист и много го уважавам, не искаше да ми говори и ме попита как може да играя с такава злоба срещу бившия си тим. Обясних му, че не съм имал никакви лоши чувства към „белите". Помня, че в тази среща даже Махди Толба изпусна дузпа, като нацели гредата. И досега съм приятел с хората и от двата клуба", завършва разказа си Александров.

20.03.1988
„А" група

Славия - Левски 2:2
0:1 Н.Сираков(19-д),0:2 Е.Спасов(27-д),1:2 Цв.Митев(41),2:2 П.АЛЕКСАНДРОВ(56)
Славия: Ананиев, П.Димитров, Тачев, Греков, Венков(78-Байрев), Карадалиев, Желязков(46-Хайдарлиев), М.Миронов, П.АЛЕКСАНДРОВ, Пл.Симеонов, Цв.Митев
Левски: Б.Михайлов,Николов,Коев, Д.Господинов,Н.Илиев, Ст.Георгиев,Велев, Сираков, Вангелов(57-Искренов), Е.Спасов, Р.Крумов(61-Г.Йорданов)
Ст. "Васил Левски" - 20 000 зрители
Съдия: Антон Василев, К.Гергинов, Е.Янчев

16.03.1994 г.
„А" група
Левски - Славия 4:1
1:0 П. АЛЕКСАНДРОВ(14), 2:0 Сираков(28), 2:1 Нанков(38), 3:1 П. АЛЕКСАНДРОВ(52), 4:1 П.АЛЕКСАНДРОВ(66)
Левски: Пл.Николов, Кременлиев(69 -Д.Ангелов), Дъртилов, Ц.Цветанов, Ал.Марков(74 - Г.Гинчев), Зл.Янков, Боримиров, Сираков, П. АЛЕКСАНДРОВ, Н.Тодоров, М.Толба
Славия: Ананиев, Проданов, Вл.Йонков, Пумпалов, Качаманов, Пл.Симеонов, Нанков, Вл.Томич(54 - Шаламанов), Чилибонов, Бл.Александров, Ив.Димитров(63 -П.Пенев)
Ст. "Васил Левски" - 15 000 зрители
Съдии: Стефан Орманджиев, Иван Леков, Пенчо Ковачев
Жълти картони: Кременлиев, П.АЛЕКСАНДРОВ (Л), Проданов, Ив.Димитров(Сл)