Титлата тази година ще се решава между Левски и Локомотив (Сф). При това съвсем истински. Преди 30 години един решителен мач, само че финал за купата на Съветската армия между двата отбора трябва да се изиграе почти протоколно. Намесата на партийни деятели прави от мача корида, а след него неприятните сцени продължават.

Има предистория и последствия... Затова в този брой на "Архивите са живи" ще се върнем към това, което се случи тогава...


Сезон 1976/1977... През пролетта Левски, който първоначално изостава от ЦСКА по точки, го задминава и няколко кръга преди края се вижда шампион. Междувременно на 4 май се играят двата полуфинала за КСА. По онова време срещите са по една и са на неутрален терен. Във Велико Търново Левски побеждава Берое с 3:0, а в Плевен Локомотив (Сф) драматично елиминира тръгналия към "Б" група Дунав(Рс) с 5:3 след дузпи и 1:1 в редовното време и продълженията. ЦСКА отдавна е отпаднал още на осминафинала в Пазарджик от Пирин (Благоевград) след 2:3.

Три дни по-късно на 7 май се играят двубоите от 26-ия кръг. На високо клубно ниво между двата финалиста Левски и Локомотив(Сф) е решено "железничарите" да пуснат две точки на "сините". Тогава, който вземе отличие на страната, автоматически става майстор на спорта и заплатата се увеличава. По този начин Локо помага на Левски за титлата и очаква реверанс за купата. Шампионатната среща завършва като по ноти. Левски бие с 2:1 след две попадения на Панов и почетно за локомотивци на Ради Здравков. Впоследствие Павката бележи още голове до края и става голмайстор с 20 гола.

Идва датата на финала - 12 юни 1977 година.

Преди мача играчите на Левски са настанени на лагер-сбор в обичайната им база в Драгалевци. Ето какво разказва за това един от тогавашните участници за Левски Кирил Миланов: "Никой не се готвеше сериозно за мача. Бяхме се отпуснали напълно. Играехме карти. Пушехме. В един момент идва заместник- министърът на вътрешните работи Ангел Карлов. Той и друг път ни посещаваше преди срещи и затова не бяхме особено впечатлени. Разбрахме какво става, когато се усамоти за по-дълго с тогавашния ни треньор Васил Спасов.

След малко Валяка излезе, погледна ни неловко и каза: "Момчета, кълна се в единствения си син, че този мач ще го играем и няма да го даваме." Карлов пък ни изгледа строго и заяви: "Ако не се хвърлите, чиновете ви на всички ще хвръкнат заедно със заплатите, които получавате за тях". Настава тишина.

На другия ден, както винаги преди финал за КСА, капитаните на двата отбора се качват в централната ложа и подаряват цветя на военновъздушния и военноморски аташе към посолството на СССР у нас. Тогава това е Виктор Ходаковски. Капитаните са Начко Михайлов за Локо и Кирил Ивков за Левски. Едно от тогавашните действащи лица за "железничарите" Йордан Стойков разказва: "Когато Начо слезе на терена, ни обясни, че Ивков му се извинил по стълбите и му казал: "Наче, не зависи от нас. Този мач трябва да го играем и не може да го пуснем.

" Бяхме в шок. Защото очаквахме да не си скачаме. Не бяхме готови за битка. Стана много нервен мач, в който се мина границата на допустимото и от нас, и от тях. Нашият треньор Чачевски и техният Васил Спасов ни молеха да не играем грубо."

В първите десетина минути мач почти няма. Двата отбора го удрят на диалози от сорта на "Какво стана? Извинявайте, нещата се смениха в последния момент."

В 15-ата минута Войнов след пробив открива резултата. В 51-ата минута Йорданов удвоява. Искрите от първото полувреме все повече отстъпват мястото на чаткане на бутони. Към сектор "В" Йордан Стойков буквално хвърля във въздуха Кирил Миланов,като го удря с шиповете силно в гърба. Темпераментният нападател на Левски не отстъпва и той също сече Бумбо високо през краката. Заформят се и други двойки "по интереси".

В 76-ата минута Стайков изпуска топката и притичалият Ради Здравков намалява резултата на 2:1. Кулминацията е в 82-ата минута, в която Ради подема слалом между сектор "А" и "Б" и центрира в наказателното поле на "сините", където Венци Арсов вкарва гол за 2:2.

Попадението не е зачетено от главния съдия Атанас Матеев, защото страничният рефер Никола Дудин е вдигнал високо флага. След края на двубоя Дудин се аргументира:" Преди да стане центрирането, топката премина чертата на аутлинията". Три десетилетия по-късно Ради Здравков оспорва решението на тъч арбитъра: "Като ден днешен си спомням пробива. Топката не мина аутлинията. Беше ни отменен чист гол. Щеше да се стигне до продължения и после не се знаеше как можеше да завърши този мач."

След срещата двата отбора са запазили предварително маси в бара на Парк хотел "Москва". Правят се опити Киро и Бумбо да бъдат сдобрени, но вместо това между тях се получава изключително неприятен инцидент. Миланов поваля с един удар снажния локомотивец. Свадата едва ли щеше да стане, ако зам.министърът на МВР не бе развалил уговорката между Левски и Локо преди мача.

Последствията за Кирил Миланов идват от дългата ръка на Милко Балев. Осъден е от военен съд и му е отнет чина старши лейтенант. Но това се вижда недостатъчно на Балев и иска домашен арест за бившия вече футболист, а личният паспорт му е задържан в сейф в затвора.

Не може да му помогне и заклетият привърженик на "сините" Борис Велчев, защото е понижен от Тодор Живков заради филма на сина му Иля Велчев "Завръщане от Рим".
Киро си спомня: "В министерството беше пълно с левскари. Опита се да ми помогне личният шофьор на Георги Джагаров. Чрез негова позната адвокатка бях сложен в списъка на помилваните. Но Балев лично ме зачеркна. Шансът ме споходи, след като той замина на посещение в Япония с Тодор Живков и дъщеря му Людмила. Тогава моя позната юристка ме заведе в затвора, като минахме през шест врати. От сейфа извади паспорта и ми каза: "Тръгвай си, всичко е наред и си помилван.".

Какво става с Миланов като футболист? Мачът му с Локо(Сф) за купата се оказва последен за него в кариерата му. Има право да играе само в международните срещи. В първи мач от 1/16-финал за КЕШ Левски бие в София Шльонск(Вроцлав) с 3:0. Киро  разминава през цялото време полския национал Жмуда и вкарва два гола. Цяло второ полувреме публиката скандира името му. По-късно феновете измислят рефрен, който ехти дълго:"Върнете Киро, Киро Миланов - любимеца на наш'та публика".

В крайна сметка много български футболисти са наказани да не играят футбол в нашето първенство за цял живот, но единственият, който изтърпява докрай това наказание, е Кирил Миланов.


12 юни 1977 г.
Финал за КСА

Левски - Локо (Сф) 2:1

1:0 Войнов (15), 2:0 Йорданов (51), 2:1 Здравков (76)

ЛЕВСКИ: Стайков, Грънчаров, Тишански, Павлов, Ивков, Барзов, Войнов, Йорданов, Миланов (84-Г.Цветков), Панов, Борисов
ЛОКО (Сф):  Горанов, Неделчев, Димитров, Бонев, Стойков, Арсов, Здравков, Колев, Величков, Михайлов, Трайков
Стадион:"Васил Левски" 45 000
Съдия:Атанас Матеев