Милиони любители на футбола с нетърпение очакваха появяването на Бразилия на Световното първенство.

Отборът, за когото се говори със суперлативи и най-използваните думи са с "най".

Най-добрите, най-скъпите, с най-голям маркетингов рейтинг, с най-много фенове ...

Отборът с най-големи шансове за спечелване на Световната купа, според всички букмейкърски къщи и специалисти.

Трудната победа снощи срещу Хърватска ще накара много хора да коригират мнението си.

Показателно в това отношение бе поведението на торсидата, която остана недоволна от играта на любимците си.

Лично аз, въпреки пристрастията си, бях по-умерен и резервиран в очакванията си към играта на бразилците.

Задавах си няколко въпроса, на които нямах предварителен отговор.

1. Дали такъв звезден отбор от играчи, с изключителни индивидуални способности ще може да се подчини на отборната стратегия, на изискванията на треньора, на целта пред тима?

2. При толкова много креативни и изключително активни играчи, които задължително трябва да играят едновременно (Роналдо, Роналдиньо, Адриано, Кака, Сержиньо плюс Кафу и Роберто Карлуш),  дали треньорският екип ще може да внедри варианти, с които да се запази баланса на отбора в двете фази на играта? Защото е лудост да се смята че може, а и не трябва, да се ограничават в действията си тези футболисти.

Сега, когато срещата им с Хърватска е история, и вече сме били свидетели на развоя на мача, мога да кажа категорично, че почти всички звезди се подчиняват на необходимоста да работят за отбора, а не за себе си.

Показателно бе старанието на Роналдиньо и Кака, поне с присъствието си, да затварят външните зони на терена, независимо къде ги заварва загубата на топката.

Вътрешните полузащитници - Емерсон и Зе Роберто, са по-ограничени в офанзивни действия, но покриват голям периметър в средата. Техните умения да отнемат, пресичат, задържат и забавят атаката на противника, компенсират липсата на свои съотборници в определени зони от терена.

Имам предвид, агресивната игра, най-вече на Емерсон. Чувството да се избере точния момент за натиск на футболиста с топка, с цел той да бъде лишен от време и пространство.

Всичко това е достатъчно, за да кажем, че проблем с баланса и сигурноста в отбора на Бразилия, до известна степен не съществува.

Това не значи, че бразилците не се огънаха, и не загубиха контрола на мача през второто полувреме.

Ясно е, че отборът на Бразилия не впечатли. Не потвърдиха очакванията, че с лекота ще печелят срещите си, и че не може да им се противодейства.

С просто око се вижда, че нещо куца в тяхната игра. Че имат своите слабости, които бяха максимално добре използвани от отбора на Хърватска.

Една от основните е, че липсваше контакт и продължение на атаката, поради изолираната игра на Роналдо и Адриано. Двамата бяха прекалено статични. Не правеха опити да си създават пространства, за да се измъкват от покритието, на което бяха подложени.

Втората слабост е, че футболистите в предни позиции разиграват прекалено топката по ширина на терена, което в случая облагодетелства отбора на Хърватска, да сгъстява пространството и взаимопомощта между играчите им да бъде по-лесна и ефективна.

Едиствено опитите на Роберто Карлуш и Кафу да действат скоростно и в дълбочина не бяха достатъчни.

В тази среща хърватите доказаха, че един отбор, правилно подреден, с ясни напътствия, знаещ как да реагира и взима решения, подчинен на една идея - да пречи, и то успешно на съперника, може да се справи.

Селекционерът на хърватите Златко Кранчар избра за този мач игра с трима централни бранители в зоната на защитата, където численото им превъзходство се запазаваше задължително през всички 90 минути.

Четиримата футболисти в полузащитата не допускаха да бъдат разпокъсани, като в тази зона активно участие взимаше Нико Кранчар. Той бе натоварен с малко по-особена роля и задача.

Винаги готов да помага в дефанзивен план на съотборниците си от полузащитата, в следващия момент, когато топката е спечелена, да избира пролука зад гърба на вътрешните халфове на Бразилия Емерсон и Зе Роберто, и да осъществява контакт с изнесените напред централни нападатели.

От личен опит  знаем за самочувствието, което демонстрират играчите на Хърватска.

Допълнителен импулс и увереност те получиха след като се убедиха, че противодействат успешно и контролират събитията на терена.

Видяхме, че второто полувреме намериха сили да реагират, на попадението на Кака. Видяхме как футболистите на Бразилия бяха принудени да мислят единствено за запазване на резултата.

Станахме свидетели, че има рецепта как отбора на Бразилия може да бъде затворен и подложен на огромен натиск.

Изразявам голямата си надежда, че футболистите на Бразилия ще успеят да коригират тези дребни слабости в играта си. Ще върнат настроението и фантазията, присъщи за тях.