Победата на Италия ме зарадва, защото бе триумф на колективния футбол и на добрата организация в играта. И Франция да бе спечелила купата, нямаше да е незаслужено, но личните ми симпатии бяха за "скуадрата".

Обективно, Германия е другият отбор, който заслужаваше да играе в последния сблъсък. Добър футбол показа и Аржентина, макар да не успя да прескочи четвъртфиналите.

Вероятно този път "адзурите" са били по-уверени в изпълнението на дузпите, а и не желаеха да рискуват пак, и не повториха сценария от мача с Германия, когато надиграха съперника в края на редовното време и в продълженията. А може би не рискуваха, защото им липсваше човекът, кйто да ги поведе. Така или иначе, съвсем спокойно дочакаха единайсетметровите удари.

Основният недостатък на италианския отбор бе в завършващата фаза и реализирането. Нямаше я фигурата, която да материализира усилията на останалите. Неслучайно Марчело Липи направи най-много смени в офанзивен план.

Не очаквах Зидан да се изложи по такъв начин и точно в този мач. Но не мисля, че съдията трябваше да го пожали, само защото това бе последното му участие с националната фланелка. Такива неща на финални мачове не бива да има. Сигурен съм, че цял живот ще съжалява, че остави отбора си с човек по-малко в толкова важен момент.

А успехът на Италия не бива да се отразява на вътрешния корупционен скандал, каквато вероятност съществува.