След края на футболното първенство българският фен живо се интересува кой къде ще премине. Дори и най-гладкият трансфер никога не е толкова лесен. Винаги се пази в тайна, докато не стане. По този повод в рубриката "Архивите са живи" ще се върнем към интересни футболни сделки.

По социалистическо време "капиталистическата" дума трансфер бе мръсна. Тогава имаше просто "преминаване в друг клуб". Особено интересни бяха чиновническите пречки, които се издигаха като барикади, за да заиграе или не един играч с друга клубна емблема.

В края  на юни 1971 година Левски остава без великолепната двойка Гунди и Котков след тяхната кончина на Витиня. В отбора започват трескаво да търсят техни заместници на предните позиции. От клуба се оглеждат и виждат якия и напорист юноша на Марек Кирил Миланов, който вече играе в Академик (София). Всичко аха да стане бързо и гладко, когато директно в БСФС се получава документ, подписан лично от секретаря на ГК на БКП в Станке Димитров. В него се излива невероятна помия срещу Киро. Подчертава се, че баща му бил враг на народа, чичо му служил в полицията и убит без съд и присъда от народната власт.

А самият Киро Миланов бил с разхайтено поведение. Тогава лично Трендафил Мартински извиква служители на "сините", потърква дебелите стъкла на очилата си и със строг тон запитва: "Как такъв човек с такова поведение ще стане достоен служител на МВР?". Както се и очаква, Мартински дава отрицателен отговор на молбата на левскарите Миланов да премине при тях. Тази забрана трае не повече от половин ден. Заместник-председателите на БФФ (Българската федерация по футбол) Юруков и Андонов, които са страстни привърженици на "сините", успяват да убедят висшестоящите. Така правата върху Кирил Миланов са осигурени.

В средата на 70-те години, за да има равновесие в силата на софийските клубове, важи едно желязно правило. Не може играч от един столичен клуб да преминава в друг. Да, но през януари 1973 година, точно по време на зимната пауза, сърце не пита Красимир Борисов, който иска да напусне Локомотив (Сф) в посока Левски.

Положението е много сложно, защото Краси на всичко отгоре е утвърден играч на "железничарите". На пръв поглед за пробивния треньор на Левски Иван Вуцов прегради няма. И все пак от футболната федерация привикват Борисов и му казват, че ако отиде на "Герена", го очакват две години наказание да не играе футбол. Завършва сезонът и Краси очаква ново развитие по преминаването му в Левски.  Намесва се генерал Митрев, който е началник на ЖП-войски. Борисов вижда края на "сините" си блянове. Тогава председателят на Левски Спартак Иван Славков решава, преди да извади последния коз, че е зет на Тодор Живков, да действа "со кротце, со благо". Обяснява на генерала, че насила хубост не става и е по-добре да не задържат нападателя в Локо против волята на играча. В крайна сметка Краси облича синия екип.

Има любопитен случай и в обратния вариант - от Левски към Локо (Сф). Надеждният Румен Горанов е вратар на "сините" и не вижда бял ден. В Левски в този момент разполагат с трима вратари и Румбата не хваща ръка. Желанието му е да премине при "железничарите", но не го пускат. Тогава лично във федерацията отива съпругата на деятел на Локо. Примолва се и отговорните фактори клякат. Сутринта в неделя е подписана молбата Горанов да пази за отбора от квартал "Надежда". След обяд играят Локо (Сф) и Левски. Мачът завършва 1:0 за столичните локомотивци след извършени чудеса от храброст от ... Горанов. В щаба на "сините" са бесни на своята недалновидност да пуснат вратаря точно преди двубоя им с "железничарите" и за малко да хвърчат отговорни глави.

Ами как се променя животът на Руси Гочев. Малко е известно, че бургазлията е приет да учи медицина. Тъй като по онова време за бургазлии е по-лесно да следват във Варна, Руси се гласи да ходи там. Ректорът на медицинския факултет във Варна доктор Каприлян разбира, че един надежден футболист може да му бъде студент и се възползва от другата си длъжност. Той е председател на футболния клуб "Черно море". Ходи дори да увещава родителите на Гочев в Бургас, като ги посещава в дома им, техният син да играе за "моряците". Но неговият съотборник в националния тим Николай Грънчаров (вечна му памет) го кандърдисва за Левски. Въпреки че и съотборници в националния тим от ЦСКА също го коткат за "Армията", не се получава.

Отново ръката на Иван Вуцов е най-дълга...

Преди това като емисар до морето ходи и комендантът на София и запален левскар Никифоров. Маршрутът е познат. Следват чести и настоятелни посещения до родителите на Руси и не след дълго момчето е в Левски, където ще стане част от "синята" история.

Два интересни случая има и в Славия от 60-те години. Единият е свързан с участника на две световни първенства през 1966 и 1970 година - халфа на "белите" Иван Давидов. Той си прилича с Гюнтер Нетцер по това, че и двамата носят обувки номер 47. За Давидов Гунди често споделял "обувките му са все в засада". Та в началото на 60-те Ването, който е юноша на Славия, преминава в Спартак (София), за да се обиграва. Но след като израства в играта, от "Овча купел" искат да си го върнат. Спартаклии заплашват от позицията на МВР и дума не дават талантът да напусне стадион "Раковски". Тогава се намесва Васил Григоров, който е шеф към ГУСВ и брат на големия славист Митко Григоров - част от кабинета на Тодор Живков.

Така от високо казусът е решен и Давидов се връща в Славия. Пак там през 60-те Димитър Костов-Яшката иска да премине в ЦСКА. Но не му дават. Наказан е да не играе една година. Пак се намесва Васил Григоров от ГУСВ, за да върне момчето към футбола.
МИХАИЛ САВОВ