„Янев - Колев, Колев - Янев и го-о-ол". Този рефрен е на мода по всички световни стадиони и медии през 50-те години. Крум Янев взима топката някъде от центъра и започва да литка един по един съперниците си, докато намери своята футболна половинка - Ването Колев, някъде пред или встрани от вратата. Или Колев минава всички като колчета и подава на Янев, който също насочва кълбото където трябва. При всички случаи следва най-неприятното упражнение за противниковите вратари - да вадят топката от мрежата.

В днешния брой на „Архивите са живи" ще разкажем за една легенда. Един от най-великите играчи на ЦДНА и българския футбол Крум Янев точно на този ден - 9 януари, навършва 80 години. Честит рожден ден, Бате Круме! Да си жив и здрав и още дълги години да бъдеш подвижната памет на великия червен клуб!

А сега да започваме разказа за малкият диригент на голямата червена филхармония. Кой е Крум Янев? Футболист по наследство от баща си. Янев-старши обаче има и друга мания. Бил страстен любител на отглеждането на гълъби. Заради това е изтипосан с прозвището Палакмана, което означава вид гълъби. На младия Крум Янев му лепват същия прякор. Започва да играе за родния Ботев (Пловдив) през 1945 година. През 1950-а старши-треньорът на ЦДНА Крум Милев го привлича в софийския „армейски" клуб заедно с вратарят Георги Кекеманов. Ето каква разказва рожденикът Крум Янев: "В началото бях доста стреснат, когато се озовах до големите звезди в ЦДНА. Аз бях обикновен войник, а до мен играеха вече утвърдени национали. Всичко съм постигнал с много труд".

А раждането на прочутия дует Колев-Янев не става ей така просто от въздуха. Всичко тръгва от калните и прашни тренировъчни игрища под зорките очи на наставника Крум Милев и неговия помощник Борис Трънков. Тези моменти Янев си ги спомня до ден днешен.

"С Ването понякога оставахме два часа след тренировките, за да заучаваме нашите си комбинации, с които по време на мач бяхме неуловими и резултатни. Тези занимания ни сплотиха много. Постоянно бяхме заедно - и в ЦДНА, и в националния тим. Толкова често, че дори и със семействата си понякога се виждахме по-рядко. С него бяхме като братя." говори с много топлота за покойния Колев Крум Янев.

Всеки играч на „червените" има своя звезден час в пребогатата история на ЦСКА. За Крум Янев това са трите мача с Атлетико (Мадрид) за КЕШ през есента на 1958 година. Първият рунд от трилогията е на стадион „Висенте Калдерон". Миговете оживяват образно в спомените на Янев: "Паднахме наивно с 1:2. Като че ли сега изтичвам до тъча и казвам на Крум Милев, че ще се върна в средата на терена, за да запазим равния резултат, след като Гацо Панайотов е изравнил.

Чичето обаче беше сигурен, че ще ги бием насред Мадрид и ни каза да продължим да играем красиво и нападателно. Имахме подплатено самочувствие на голям европейски отбор, но получихме наивен гол и загубихме първата среща. В София стадионът бе препълнен въпреки студеното време. Бихме с 1:0. По новите правила ние трябваше да сме крайни победители, но тогава не важеше правилото за гол на чужд терен. Така се стигна до третия решаваш мач в Женева", казва Янев.

Тук е редно да вметнем, че ЦДНА открива резултата с гол тъкмо на Крум Янев с глава след центриране на Пижо Миланов. И пак даваме думата на големия виртуоз.Z

„Жоро Найденов, Бог да го прости, направи чудеса. С изкълчено рамо дори спаси дузпа на Вава. После Иван Колев, и него Бог да го прости, вкара редовен гол за 2:0, но съдията Моле го отмени. Накрая загубихме с 1:3, и въпреки това целия стадион бе изправен на крака и ни ръкопляскаше,а освирка пристрастния арбитър", отбелязва юбилярят.

Янев се гордее със своя внук, кръстен на него. "Никой не му беше показвал как се правят шпагати, а ги прави перфектно. Притежава уникална спортна злоба", допълва легендата на ЦСКА. Янев се връща към дебютните си моменти в „червения" тим: "Учил съм се от унгарските образци - Пушкаш, Кочиш, Цибор. С ЦДНА сме побеждавали славния Хонвед с футболните светила", не пропуска той. Това става, преди голяма част от отбора, изпуснал световната титла в Берн след 2:3 от ФРГ, да избяга от Унгария след кървавите събития в Будапеща през 1956 година. Като всеки голям футболист на ЦДНА по онова време и Янев е имал възможност да остане в чужбина.

"След три турнира в Швеция през 1953, 1954 и 1955 година първият мениджър в Европа - французинът от полски произход Юлиус Украинчик, ни предложи да останем в Западна Европа и да обикаляме подобно на баскетболния „Харлем Глоубтротърс", казва Бате Крум, който получава предложение за чужбина, и след като взима бронзов медал от Олимпиадата в Мелбърн през 1956 година.

Играчите на ЦДНА по онова време са много задружни. След клубна победа празнуват триумфите до късно във военния стол на улица „6 септември". А когато побеждава националният тим, отиват при бай Слави в луксозната за времето си кръчма „Ашингер" (на ъгъла на „Раковска" и „Гурко"). Дъщеря му Мария работи вече 36 години в системата на спортния тотализатор. Покойната му съпруга Аглая разказваше приживе: "Крум никога не се щадеше. Веднъж след тежък мач се върна в Пловдив и отиде да рита в махалата. Но той винаги си е такъв. Винаги е бил влюбен до болка в топката".

В периода на невероятна слава с ЦДНА и националния отбор Крум Янев има 16 мача и 5 гола срещу вечния съперник Левски. Особено сладко е първото попадение което отбелязва във втория си двубой срещу „сините". За разгромното 5:0 Янев бележи петото попадение. Ето какво си спомня виртуозът за този мач: "През 1953 година целият тим на ЦДНА бе мобилизиран да се подготвя за квалификациите за световното първенство в Швейцария. Титулярите бяхме извадени от първенството и на наше място играеше войнишкият състав. Въпреки това момчета се представиха много добре. За директния сблъсък със „сините" обаче от техния клуб поискаха да излезем с титулярите защото иначе дербито се обезсмисляло.

И така на 23 септември 1953 година ги отупахме с 5:0. Кирчо Ракаров им вкара гол от центъра. Оттам дойде лафа, че „голът е отбелязан от „Халите". Трябва да кажа обаче, че спортната злоба си оставаше само на игрището. С много футболисти от тях и до ден днешен се поздравяваме като достойни съперници", заключава Янев.

Той напуска футбола, след като е контузен тежко в мач срещу Локо(Сф) от десния бек на „железничарите" Васил Методиев-Шпайдела. Остава споменът за двойката Янев-Колев, която не беше за един ден. Вече четвърто поколение запалянковци и специалисти свалят шапка на най-великия български футболен дует, в който Крум Янев беше малкият диригент на голямата „червена" филхармония.