По време на европейското първенство в Англия през 1996 година един билборд можеше да бъде видян навсякъде по британските градове и пътища. Той гласеше „През 1966 година се случи най-великото нещо в английския футбол...Роди се Ерик Кантона". С типичното си чувство за хумор англичаните иронизират единствената си световна титла по футбол, взета през 1966-а, като над нея по важност слагат годината на раждане на френския футболист Ерик Кантона, превърнал се в легенда на Манчестър Юнайтед. В този брой на "Архивите са живи" ще поговорим повече за изключително интересната биография на талантливия французин. Английските медии започнаха непрекъснато да го сравняват с нашия Бербатов след трансфера на Митко в "Театъра на мечтите". Малко странно - защото по характер хич не си приличат, но вече и двамата имат нещо общо. А това е великият Манчестър Юнайтед. Именно заради трансфера на Бербо на „Олд Трафорд" ще припомним кой е по-големият брат на Жоел Кантона, или сегашният артист и треньор на френските национали по плажен волейбол. Човекът, който започна да си бръсне главата, когато другите футболисти мислеха, че това е лудост и проява на лош вкус, и който научи лидерите на отборите да носят яките на фланелките си вдигнати високо.

Краля, както е наричан Ерик Кантона, се ражда на 24 май 1966 година в един от горещите квартали на Марсилия. В едно свое интервю той ще каже:"За мен бе лесно да стана артист, защото в моя квартал бе пълно с чешити, готови за киното. Трябваше да се науча само да говоря като за пред камера." Ако това трябва да го учи чак след края на вълнуващата си футболна кариера, Ерик е цар на „монолозите" с кратък коментар или действия без думи. Неговият холеричен характер става манна небесна за медиите. Младият Ерик преминава през младежките футболни центрове на Монако и Ница.

В крайна сметка култовия треньор Ги Ру в Оксер го хвърля в големия футбол. Кантона изобщо не се бави със своето арогантно поведение. Сбива се и трябва да бъде даден на граждански съд. Когато майка му иска среща с треньора му Ги Ру, той си мисли, че трябва да съдейства пред съдебните власти да не пратят сина и за кратко време на топло. Оказва се, че майката се притеснява да не би синът й да набие съдията и затова моли Ги Ру да го озапти.

Треньорът на Оксер даже звъни на президента на Франция Франсоа Митеран, като го моли, ако се получи някакъв голям гаф с този млад талант, да се намеси от най-първа инстанция за спасението на младия футболист. През август 1988 година младият талант не е повикан от тогавашния национален треньор Анри Мишел в „А" отбора. Канто става прочут с фразата която изрича по адрес на него:

" Не ми пука, че тази торба с лайна не ме е взела в представителния тим на Франция." Междувременно Кантона е станал играч на Марсилия. Но през януари 1989 година се проявява в приятелски мач срещу Торпедо (Москва). Той не е доволен, че е сменен от треньора Жерар Жили, и на тъчлинията хвърля демонстративно фланелката на земята. Наказанието му е преотстъпване на „жирондинците" от Бордо под наем за един месец. Оттам отива бързо в Монпелие, където през 1990-а взима Купата на Франция. После се връща в Марсилия.

Там е под ръководството на великия Франц Бекенбауер. Но се контузва лошо в коляното. След което е принуден дълго време да се лекува. Следващата негова спирка е Ним. Но нервите му са опънати до краен предел. По време на един мач той е бесен и хвърля топката в лицето на арбитъра. Френската футболна федерация го санкционира с отнемане на футболните права за един месец. Заради тази санкция Кантона говори какво ли не за френския футбол по телевизията.

През 1991 година гордостта на Кантона го кара да спре завинаги с футбола и къса договора си с Ним, който е още валиден. Неговите почитатели във Франция обаче не искат такъв чаровникът да напусне футболния терен преждевременно. Един от приятелите му - Мишел Платини, го убеждава да продължи кариерата си в Англия и да докаже на френския футбол, че Ерик не е загубил таланта си. Така през януари 1992 година Кантона заиграва при „кукумявките" от Шефилд Уензди.

Но в родния град на култовия певец Джо Кокър остава само пет дни. Предложен му е договор с Лийдс и от там тръгва невероятната сага за Канто. Няколко месеца по-късно става шампион на Англия с Лийдс. Йоркширци не са били на върха от близо 20 години. От трибуната на кметството на Лийдс пред полудялата тълпа Канто изхвърля култовата реплика в рап стил I love you, I don't know why, but I love you („Обичам ви. Не знам защо, но ви обичам!) Тази негова постъпка отприщва „кантоманията" в цяла Англия.

През декември 1992 година сър Алекс Фъргюсън го привиква в редиците на „Червената армия" от „Олд Трафорд". Той има страхотен престой в Юнайтед. Публиката ахка на висок глас под ритъма „ Oh ah Cantona". И, ако в началото той е само „френчи", после става Ерик Краля. През 2001 година се прави допитване до публиката на Манчестър Юнайтед и той е избран за най-добрия футболист на клуба за всички времена. С „червените дяволи" печели четири титли и два пъти Купата.

Идилията между Канто и Англия за малко не секва в началото на 1995 година. На 25 януари на „Селхърст Парк" Кантона е изгонен и един младеж на име Матю Симънс започва да сипе обиди. Тогава Канто прескача редовете и с кунг фу ритник го сваля на земята. Публиката се разделя на две. По-консервативните англичани започват да го клеймят като френски гамен. Но тези, които са влюбени в него, смятат, че по този начин Кантона е показал своята гордост и своя характер. В крайна сметка Канто е наказан с две седмици обществено полезен труд.

А после присъдата е намалена на 120 часа. Кантона се връща триумфално на игралното поле като вкарва гол на Ливърпул в шампионатен мач. Фирмите "Найк" и "Шарп" започват буквално да кокетничат с футболиста който им става рекламно лице. След края на сезона 1996/1997, когато взима поредната шампионска титла с Юнайтед, Канто в свой стил казва, че иска да приключи с футбола, защото неговото хоби са рисуването и киното. Когато Франция става световен шампион по футбол през 1998-а, Канто участва във филма „Муки".

Преди това още през 1995 година той дебютира в киното с филма на Етиен Шатилие „Щастието е в полята". В тази кинолента Кантона се снима с Мишел Серо и рок пвеца Еди Мичел. През 2003 година се пробва като режисьор. Снима късометражния „Дай ми твоята любов" по едноименната новела на Чарлз Буковски. Кантона има две деца от първата си съпруга. На 16 юни 2007 година се жени за втори път за комедийната актриса Рашида Бракни. Не можем и да не пропуснем една от големите драми във футболната кариера на Кантона.

На 17 ноември 1993 г. в последната световна квалификация на "Парк де Пренс" в Париж Ерик открива резултата срещу България и вече мисли за финалите в Щатите. Емил Костадинов обаче вкарва два гола, вторият от които е в последните секунди, както е добре известно. И Кантона става антигероят на Франция, като със сигурност за него думата България е просто кошмар. Сега остава и Бербатов да го засенчи на "Трафорд"...