Какви ли не хора са се навъртали около футбола, откакто съществува най-популярната игра. Без съмнение диктаторите също са били в центъра на вниманието заради кръглата топка. В този брой на „Архивите са живи” ще споменем любопитни случаи, свързани с Пиночет, Хитлер и Чаушеску.

Ако погледнем и от бялата страна на нещата, гений като Албер Камю, който е символ на екзистенциализма в литературата, също са се занимавали с футбол. Докато е студент в родния Алжир, той е вратар на местния студентски тим Расинг. Неговият събрат по перо Жан Пол Сартър никога не е докосвал коженото кълбо, но това не му пречи да изрече крилатата фраза ”Във футбола всичко е усложнено от присъствието на противниковия отбор”.

В този смисъл генерал Аугусто Пиночет  решава проблема по собствен, оригинален начин. На 21 ноември 1973 година, няколко седмици, след като е свалено социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, в 18,10 часа националният тим на Чили кротко очаква започването на мач-бараж. Решителният двубой срещу СССР е за класиране за световно първенство през следващата година във ФРГ.

Съветският тим отказва да играе този мач и не пристига на стадиона в чилийската столица Сантяго, където преди  това са избити хиляди привърженици на предишния режим. И така „мачът” започва. Френският журналист Доминик Паганели го нарича в своята книга „Маскарадът на века”.

Франсиско Валдес бие център и подава топката на Карлос Рейносо. От своя страна Рейносо под благосклонния поглед на рефера подава на Хулио Криcосто. И така, накрая топката попада пак в капитана  Франсиско Валдес и той я търкулва в мрежата. Никой, разбира се, не възпира тази колективна атака. Публиката, която е задължена да дойде на стадиона, възторжено приветства попадението. Така Чили се класира на Мондиала следващата година в Германия.

 През май 1974 година генерал Аугусто Пиночет събира футболистите във военното министерство. Стиска ръката на всеки един от тях. Когато стига до звездата Карлос Касели, му подхвърля:”Вие сте първият играч с леви убеждения, който играе на дясното крило.” Впоследствие се оказва, че този уж майтапчийски намек е бил истина. Генералът не дава разпореждане да бъде екзекутиран футболистът, само и само защото играе в дясната зона. Сега тези кошмарни моменти вече ги няма. Даже през 2003 година стадионът е кръстен на името на убития от хунтата музикант Виктор Хара.

През 1998 година Франция става световен шампион. Няколко месеца по-късно играе приятелски мач в Австрия на стадион „Пратер” във Виена. В 75-ата минута Лилиян Тюрам ще изпълнява тъч за „петлите”. В този момент публиката започва бавно и продължително да ръкопляска. Ясно е, че този момент не се дължи на факта, че защитникът на «петлите» трябва да хвърли топката с ръце като част от играта. Става въпрос за вълнуващ за австрийците момент, малко известен на външния свят. Става въпрос за датата 4 юли 1941 година. Мястото е Берлин. Шалке 04 играе мач за първенство срещу Рапид от Виена.

Аншлусът е завлядал и футбола, Шалке повежда с 3:0. Във въпросната 75-а минута съотношението е намалено на 3:1. До 90-ата минута резултатът е изравнен. А в последните секунди от мача Франц Биндер вкарва своя хеттрик за победното 4:3 в полза на Рапид. Така австрийският аутсайдер успява да унижи тим от страната на тевтонските орди.

През 1942 година нацистите разбират, че съществува един украински тим ФК Старт, който побеждава всички свои съперници на терена. По този повод решават да изпратят професионални футболисти, които са на служба в Луфтвафе. Преди началния съдийски сигнал офицери влизат в съблекалнята и се опитват да окажат натиск върху киевския тим. Вместо това преди започването на мача футболистите от Старт не поздравяват с хитлерския поздрав,а със спортното «Физкулт Ура!». След това изиграват перфктен мач и побеждават представителите на окупаторската армия. Резултатът извън терена – всички са вкарани в концлагер. Само трима успяват да издържат на адските условия, другите умират.

Не по-малко странни  и комични ситуации има и при режима на Николае Чаушеску в северната ни съседка - Румъния. През 1988 година един арбитър решава да свири засада на играч от Стяуа при гол в полза на колоса и по този начин разваля дълга победна серия на любимия на режима отбор. За тази своя смелост съдията е пратен в затвора. След революцията е освободен.

Но това не е нищо. Нику – синът на Чаушеску, разпорежда пръстите и китките на ръцете  на вратаря на Стяуа Хелмут Дукадам да бъдат смазани до неузнаваемост. Причината е, че галеникът е луд по автомобилите. А Дукадам става герой на финала за КЕШ през 1986 година в Севиля, след като спасява 4 дузпи на Барселона и така носи трофея на румънския тим. За благодарност от кръвния враг на каталунците в Испания - Реал (Мадрид), му подаряват най-новия за времето си Мерцедес - 190 Е. Стражът обаче неблагоразумно отказва да подари лимузината на Нико и така се подлага на невероятните мъчения.