Футболните агенти Петър Миладинов, Петьо Костадинов и Николай Жейнов бяха гостите на шестата поред кръгла маса "Топспор", организирана от в. "Топспорт" и сайта "Топспорт.бг" в четвъртък.

Темата на дискусията бе "Котират ли се нашите футболисти на трансферния пазар?". Форумът беше осъществен с любезното домакинство на хотел Best Western City Hotel и съдействието на българския букмейкър "Еврофутбол".

Специално поканен бе селекционерът на звездния национален отбор от САЩ '94 Димитър Пенев. Той връчи наградите на победителите от мениджърската онлайн игра "БГ лига".

На първо място, като победител в Първа дивизия, се класира Петър Пенев, който получи чек за две хиляди лева. За най-добър отбор във Втора дивизия награда от 1500 лева взе Георги Найденов. Най-добрият мениджър за Трета дивизия се казва Добрин Добрев.

A в четвърта отново бе отличен победителят от първа - съфамилникът на Пената - Петър Пенев, който добави към голямата награда още 500 лева.

Веднага след връчването на чековете форумът премина към съществената си част. А именно - темата за мястото на българските футболисти на международния трансферен пазар.

Тримата мениджъри бяха категорични по въпроса, че най-желаният навсякъде футболист е младият, евтин, добър играч, който впоследствие докарва чрез продажбата си много пари на клуба.

"Основен проблем при пласирането на родните състезатели в отбори извън страната е фактът, че след като от ръководството на българския тим разберат, че към някой от футболистите има интерес зад граница, трансферната му цена веднага бива неколкократно завишавана", разкри Николай Жейнов.

Той допълни, че при тази ситуация играчът става непродаваем, тъй като отбор, който не участва в евротурнирите трудно може да вземе желаната нереално висока сума. Допълнителен минус е и фактът, че страната ни не е в Европейския съюз, в резултат на което българите заемат допълнителни квоти за чужденци.

Междувременно на пазара има достатъчно свободни агенти и около 80-90 футболисти от Бундеслигата с изтичащи договори, които могат да бъдат закупени за няколко пъти по-малко пари.

За доказателство на това, че нашите играчи не са конкурентоспособни на международния пазар пък Петьо Костадинов цитира Циркулярно писмо 959 на ФИФА, което разделя шампионатите на четири категории.

Първа категория са 8 страни (Англия, Италия, Франция, Испания, Германия, Холандия, Бразилия и Аржентина) - или иначе казано, шест европейски плюс бразилското и аржентинското първенства.

Според тази класификация българският шампионат е на трето от четирите възможни места. Страната ни е приравнена с Трета дивизия на Германия и Англия и е определена като равностойна на Ирак, Кувейт, Малайзия и Ливан.

"Преди нас - във втора категория са японското и корейското първенство. И фактът, че тези икономически гиганти не се нареждат сред първите, е доказателство, че тук става дума единствено за спортно-технически, а не за финансови показатели", уточни ситуацията Костадинов.

Тримата мениджъри не скриха, че общественото мнение по отношение на дейността им не е особено позитивно и че нерядко са определяни като "търгаши" и комисионери.

В своя защита обаче те дадоха за пример успешните трансфери зад граница на Мартин Петров и Стилян Петров, възможното преминаване на Милен Петков в Саутхемптън, както и трансфера на Бербатов в Леверкузен през лятото на 1999 година.

Според думите на тримата успешното преминаване на нашите футболисти в задгранични клубове може да се определи като адекватна моментна рекация на пазара.

"За съжаление у нас често се определят цени, които не отговарят на похарчените за футболиста средства. Примерно Байер Леверкузен чрез трансфера на Бербатов за 16 млн. евро си подсигуриха 20% от бюджета, който е общо 75 милиона. Междувременно у нас един клуб с 400 хиляди лева претендира за 2-3 млн. за футболист", разкри Костадинов.

Във връзка с търсенето на млади 16-17-годишни играчи се стигна неминуемо и до темата за проблемите на детско-юношеския футбол у нас и зад граница.

Споменато бе новоприетото от ФИФА правило от този сезон всеки клуб да има последователно в следващите три години съответно 4,6 и 11 футболисти от собствената си школа. Международната организация не прави разлика в националността на играчите - единственото условие е между 16-ата и 21-ата си годишнина момчетата да са изкарали 3 години в съответния отбор.

В България проблеми създават обезщетенията, изисквани от школите, които претендират за пари, въпреки че са на печалба от таксите на трениращите деца.

Това е една от причините малко отбори да се наемат с привличането на млади, неопитни момчета. Резултатът е огромен процент останали извън футбола кандидат-професионални състезатели.

"У нас се раждат невероятни таланти. Тук обаче те нямат бъдеще при настоящото състояние на българския футбол. Това ме кара да пожелая на родните млади надежди да имат шанса след приемането ни в Европейския съюз да излязат да играят навън, за да могат да се развиват", изрази мението си Петьо Костадинов.

Миладинов подкрепи тезата, че ако станем част от Европа повечето ни футболисти ще избягат навън. Проблем за оставането им в страната според него е основно финансовото състояние на родния футбол.

Като пример за това той даде факта, че за последните години у нас е построен само един стадион - "Нефтохимик".  Липсата на изкуствени терени от своя страна намалява възможността на младите играчи да тренират, което пък погубва таланта им.

Миладинов обаче си пожела някой ден заминалите зад граница играчи да се завърнат и да се състезават за страната ни.

"Футболистите ни сами се предлагат. Трябва само да им подсигурим възможност да бъдат забелязани", завърши той.

Петьо Костадинов и Николай Жейнов се присъединиха към оптимизма му по отношение способностите на родните футболни таланти. На финал обаче Костадинов отново им пожела излизане зад граница, за да им бъдат подсигурени наистина подходящи условия за професионално развитие.