Юбилейното, 30-то издание на турнира за Купата на Африка донесе сякаш повече въпросителни за съдбата на играта на континента, отколкото да даде отговори.

Турнирът едва бе спасен заради върлуващата ебола и отказа на Мароко да приеме турнира, но това сякаш бе и едно от малкото положителни неща около надпреварата.

И все пак, какво научихме от Купата на Африка 2015.

1. Африканският футбол стана твърде неатрактивен

Впечатлението на всеки, който е гледал турнира през тази година е, че сякаш липсват онази типичен устрем и лудост на африканските отбори, познати отпреди малко повече години. За разлика от другия турнир, провел се в Екваториална Гвинея през 2012 г, сега мачовете бяха сякаш твърде бледи, а отборите спазваха строга тактическа дисциплина. Може би влиянието на европейските треньори е вече твърде голямо, а може би вина имат и местните управници, които доста често прекаляват в амбициите си за успех.

2. Отборите са с изключително изравнени сили

В Африка истински аутсайдери няма. Преди няколко години такъв бе отборът на Ботсвана, но сега няма да е пресилено да се каже, че почти всички отбори бяха на сравнително близко ниво. Което пък е изненадващо, с оглед наличието на куп звезди в Алжир и Кот д'Ивоар например и отсъствието им в тима на Замбия, Сенегал и т.н.

3. ЮАР игра най-зрелищния футбол

Кот д'Ивоар стана шампион, донякъде заслужено, но определено не игра пленително. „Слоновете" действаха доста защитно, търпеливо и в крайна сметка стигнаха до втория си трофей в турнира.

Южна Африка обаче демонстрира най-красивия футбол, нищо че взе една-единствена точица. Дали поради факта, че бяха водени от местен треньор, но „Бафана Бафана" действаха агресивно, с фантазия, но и крайно наивно. Те бяха отборът, създаващ много и добри положения, но колебливата защита и най-вече слабите вратари закопаха тима.

Особено показателен е мачът срещу Алжир, загубен с 1:3. ЮАР водеха с 1:0, профукаха дузпа и куп положения, и в крайна сметка единственият бял в отбора - вратаря Кийт закопа тима си, като имаше вина и за трите попадения.

4. Режимът в Екваториална Гвинея е много силен

Според чуждите журналисти, посетили турнира, местните хора масово са били притискани да посещават мачовете, ако и да е вярно, че президентът на страната Теодоро Мбасого е „купил" и раздал 40 000 билета. Последният впрочем е на власт от далечната 1979 година. Помага му, разбира се фактът, че страната е трета по добив на петрол в Африка.

Мбасого бе защитен от самия шеф на ФИФА Сеп Блатер, който посети финала на турнира. Според швейцареца, турнирът нямал своята „тъмна" страна.

5. Президентът на КАФ Иса Хаяту може да прави каквото си поиска

Че Иса Хаяту е пълновластен господар на африканския футбол вече не може да има никакви съмнения. Камерунецът успя да сътвори невероятни неща само в рамките на месец. Първо наложи многомилионна глоба и лиши Мароко от участие в следващите две издания на турнира, заради отказа да организират надпреварата. Това втрещи всички, тъй като наказанието е просто твърде сурово и лишено от смисъл.

Емблематичен пък ще остане и полуфиналът между Екваториална Гвинея и Тунис. Тогава реферът от Мавриций (!) даде криминална дузпа за домакините, с която те направиха 1:1 в 91-ата минута. Това с право вбеси „картагенските орли", които се разбесняха след последвалата загуба. Резултатът? Бяха изхвърлени от следващото издание на турнира.

Впрочем, Хаяту обича подобни мерки. Приложи ги още през 2010 година, когато лиши Того от участие в два турнира, задето уплашените до смърт Адебайор и ко отказаха да играят, след като бяха обстрелвани от бунтовници в Кабинда.

Силното рамо за домакините от Екваториална Гвинея бе особено видно още при тегленето на жребия за групите. Тогава те бяха пратени в най-леката група, само и само да успят да излязат от нея.В крайна сметка го направиха, а после бяха нагло добутани и до полуфиналите.