След скучните изяви на участниците в груповата фаза на първенството, където наблюдавахме прагматизъм, рационалност и стратегически футбол, логично очаквахме промяна. Във фазата на елиминирането, където не се правят сметки и всяка грешка е непоправима, се надявахме на открита игра, на футбол, който да задоволи и най-претенциозния запалянко. До този момент обаче истински доволни са само организаторите. Пълни стадиони, продължават големите футболни сили и т.н.

Кога ли отборите ще наберат скорост и ще видим нещо запомнящо се? Единственият отбор, който от мач на мач играе възходящо, е този на домакините. В осминафиналната си среща германците победиха, като категорично надиграха трудния отбор на Швеция. Играта им впечатлява с непрекъснатото желание и стремеж да превземат противниковата врата и лекотата, с която подготвят, организират и завършват атаките си. Завиден е начинът, по който топката се движи по терена без да дава възможност на противника за отнемането й.

Единомислието на всички футболисти на Германия в избора на позиция е основното, което ги различава от останалите при воденето на играта и което им дава възможност да избягват фактора изненада след загуба на топката. Като прибавим страхотния тандем Клозе и Подолски, напълно основателно може да се посочи като най-заслужилия финалист отбора на Германия.

В следващата осминафинална среща се затвърди впечатлението за слабата игра на Англия. По-скоро изненада беше незадоволителното представяне на Еквадор. Англичаните, дори и с променена тактическа схема (нещо, което предвидих) – с повече полузащитници за сметка на единия централен нападател, не промениха с нищо стила на играта. Наблюдавахме дълги подавания от дълбочина към Рууни, за които предварително е ясно, че са обречени, защото защитата на Еквадор е подвижна и гъвкава, а вратарят им, който е един от най-добрите, следи играта и излиза навреме. Необяснимо е защо в действията на футболистите на Еквадор се забелязваше безсилие. Този отбор най-целенасочено се подготви за тази среща. Вместо свежестта, която очаквахме в играта им се забеляза загуба на тонус и ритъм.

Следващата среща Португалия срещу Холандия беше коренно различна, т.е. нямаше нищо общо със спокойствието и понякога монотонността, която наблюдавахме в другите мачове. Имаше непримиримост, нерви и агресия, дори липса на коректност в някои моменти в името на високата цел, която преследваха. Отпадна отборът, който допусна повече грешки на терена и на пейката. Във футбола са необходими компромиси, които не нарушават принципите на работата, но помагат много за постигането на целите. Смятам, че едно евентуално влизане на Ван Нистелрой щеше да доведе до друг развой на мача.

Срещата Аржентина – Мексико доказа тезата колко е важно в съвременния футбол да се познава противникът. Тогава се взимат точните решения как да се противодейства. Отборът на Мексико блокира играта на Аржентина, заложи на бързината в действията и мисленето. За пръв път Аржентина загуби контрол над събитията на терина, загуби се и настроението, с което играеха аржентинските футболисти. Забеляза се липса на свежест и припряност в действията им. Въпреки това, с нетърпение очаквам сблъсъка им с домакините. Това би могло да бъде един изтеглен в по-ранен етап финал.

Най-после на това първенство се видя какво влияние върху резултата може да окаже субективният фактор във футбола, какъвто е съдията. Един неособено стойностен двубой - мачът между Италия и Австралия, ще се запомни с два момента. Единият - пресиленият червен картон на Матераци, който принуди футболистите на Италия да покажат, че умеят да се справят в трудни ситуации. Другият - несъществуваща дузпа, която реши мача. Шансът и помощта на съдията (както обикновено) бяха за по-силния. Ако го нямаше Гросо, който влезе с намерението да потърси наказателен удар, съдията нямаше да сгреши. Така Италия, облагодетелствана и от обстоятелствата, ще отиде на полуфинал. Защото е време италианците да направят нещо, което зависи от самите тях, като победят убедително Украйна.

Може би най-безинтересният двубой, който наблюдавахме в тази фаза на шампионата, беше мачът между Украйна и Швейцария – мач с две греди и в двете врати и нищо запомнящо се. Все пак трябва да дадем заслуженото на Швейцария, защото в четири мача и две продължения не допуснаха гол в своята врата.

Очаквана беше победата на Бразилия и очакван беше начинът, по който я постигна. С едно приспивно темпо и монотонни действия надделяха над Гана. Въпросът, който си постявяме, е дали срещу следващите съперници при необходимост ще могат да действат на по-бързи обороти. Защото в последната им среща редките им опити да ускорят темпото бяха достатъчни за победата, въпреки очевидното им затруднение, когато отборът на Гана развиваше своята атака на скорост. Единственият представител на Африка се понрави с техничната си игра. Класическият резултат, с който бяха победени, изглежда малко вповече, въпреки че в някои случаи тяхната защита оставаше на място и така ставаше уязвима за действия от дълбочина на бразилците.

Срещата Франция – Испания излъчи последния четвъртфиналист. Сблъсък между младостта и опита. Отборът на Испания – решен на всичко, само и само да наруши традицията, създадена от негативното им представяне в такива форуми. Не успяха и този път, въпреки че напълно неутрализираха Тиери Анри, те забравиха за останалите нападатели на Франция. От друга страна, срещу себе си имаха отбор, който успя в тази среща да се прероди. Застарелите футболисти на Франция, на базата на лична и индивидуална нагласа, успяха през всичките 90 минути да бъдат максимално концентрирани и да издържат на високото темпо, наложено от съперника. Друг е въпросът дали ще са способни да повторят това свое поведение в следващата им среща срещу Бразилия.