Неусетно и не толкова емоционално премина груповата фаза на световното първенство по футбол. В повечето случаи станахме свидетели на футбол с прагматизъм, като в повечето срещи властваше футболната стратегия, съобразена с целите и възможностите на отборите.

Формулата с 32 отбора участници сама по себе си води е спорна и поражда ред въпроси. Положителен е стремежът на ФИФА да разширява футболните граници, да дава възможност на повече страни  да участват.

Въпреки перфектната организация в Германия до този момент първенството е тромаво и мудно. Многобройните срещи, гледани в първите две седмици, не оправдаха напълно нашите очаквания, дори при истинския любител на футбола се получи пресищане.

Груповата фаза предразполага към по-предпазлива игра. Малко бяха двубоите, впечатлили с голяма динамика, неочаквани обрати и изненадващи резултати. Целта пред повечето отбори бе изпълнена с минимални усилия, като се запазваха силите за следващата фаза, където вече всяка грешка е непоправима. Епизодични бяха двубоите, които имаха решаващ характер и ни държаха в напрежение до края: Англия – Швеция, Австралия – Хърватия, Швеция – Южна Корея...

При по-внимателен поглед върху отборите, напускащи световното, можем да констатираме, че нещата се развиха по-най-реалния и очакван начин. За изненада се приема отпадането на на Кот Д'Ивоар, Чехия и Хърватия, но има известни обстоятелства, които ме карат да мисля, че има закономерност в това. "Слоновете" определено ще липсват в следващата фаза, защото играта им е вълнуваща, атрактивна, с мисъл за атака. Не успяха, поради две причини - присъствието на Аржентина и Холандия  в тяхната група, и състоянието на  най-силния им  футболист Дрогба.

Чехия плати скъпо за необмислените постъпки на своите футболисти, които оставиха отбора си в числено  неравновесие в две последователни срещи. Иначе беше интригуващо да се наблюдава  инициативата в последователните действия на Росицки и Недвед, което водеше непрекъснато до изненади за противника. Хърватия записа слабо участие, защото отборът й е застаряващ и преситен. Игра доста неравномерно, давайки ненужно инициативата при частичен успех, вместо да търси затвърдяването му.

Има една голяма група от отбори, които с изявите си налагат мнението, че вече има изравняване на силите в световен мащаб, или ако има разлика между отделните школи, то тя е малка. Всичко това се дължи на индивидуално и групово тактическо израстване на тези отбори. Все по-рядко се вижда футболист да попада в неизгодна за него позиция, което да го лиши моментално от реакция в дадената ситуация. Почти не видяхме неточно движение, което да улесни атакуващия отбор. Намаляват все повече закъснелите действия, наивността в надлъгването  и  единоборствата. Неслучайно повечето голове до този момент станаха от статични положения и удари от далечно разсотяние. САЩ, Тринидад и Тобаго, Парагвай и Полша са типичен пример. В това число (и с известни резерви) бих посочил Иран и дебютанта на това първенство Ангола.

Отпаднаха отбори, които досега се запомниха с най-безинтересните и скучни двубои. Наред с предварително прогнозираните, отстъпващи по сила на останалите (Коста Рика, Того, Саудитска Арабия) си тръгват Япония и Сърбия и Черна гора. Явно футболът в нашата съседка е в криза и е загубен колективният дух.

Различни бяха начините, с които осминафиналистите преодоляха груповата фаза. Отбори като Германия, Аржентина, Холандия, Португалия, Бразилия, Испания, Англия безпроблемно се справиха с опонентите си. Този факт сам по себе си ги прави основни кандидати за спечелването на Световната купа. Всеки един от тях има своите причини да се надява. Германия – със своята стръв към противниковата врата,  Аржентина – със съчетанието на сигурност и импровизация, плюс наличието на много на брой класни нападатели, Бразилия – със запазването до този момент на необходимия баланс, Испания със съвкупност на младост и опит, с изключителната способност на нейните футболисти да се виждат и измъкват от трудни ситуации.

От тази група смятам че с по-малко шансове да продължат докрая са  Холандия и Португалия, защото са с ограничени възможности и разчитат на едни и същи футболисти. Англичаните не са отбор, който ми допада, защото са праволинейни и предсказуеми. Надеждите им се запазват при положение, че има промяна – включване на още един вътрешен халф за сметка на единия централен нападател.

Швеция, Швейцария, Мексико, Австралия, Италия, Франция и Украйна положиха доста усилия, за да продължат напред. Всички те, с изключение на Италия, ще имат второстепенна роля до края на своето участие. Мисля, че постигнаха това, за което бяха дошли. Липсва им класа и нагласа за нещо повече. Франция традиционно иска и има амбиции, но вече не може.

Италия е доста непредвидима, и всяко крайно заключение за тях може да ни подведе. В състояние са да затруднят максимално всеки един противник, но липсата на флангови атаки, разчитайки предимно на крайните защитници намалява техните шансове.

Еквадор и Гана впечатлиха с показаното. От тях тепърва очакваме много. Не е за пренебрегване фактът, че основните футболисти на Еквадор са най-отпочинали и свежи от всички други.